Училището на Феникса

Първа глава

Светло, тъмно, светло...
Имах чувството, че се намирам на кораб по време на буря.
-Хей, какво става?!?
-Ставай откачалке. Време е за училище!
Ъгх... смотаният ми брат Били! По мое мнение, захвърлен на прага ни от някой дявол.
-Разкарай се глупако!
Чух ехидния му смях и изчаках докато чуя стъпките му надолу по стълбите, след това станах и облякох дънките си и черния потник с който се бях сдобила на една разпродажба. А също и единствените обувки, които не мразех, кубинките ми.
Слязох на долния етаж с единствената мисъл как да отмъстя на брат си, когато изведнъж в ушите ми гръмна оглушителния вик на на родителите ми:
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ДЖИНИ!!!
По дяволите! Бях забравила, че днес ставам на 16!
-Честито скъпа!-каза майка ми и ме целуна по бузата- Това е от нас с баща ти. Решихме, че колието ти е самотно.
Мама ми подаде малка зелена кутийка с черна панделка. Отворих я мислейки си какво има в предвид с колието ми
(което между другото представлява обло сърце от оникс), и видях изящен бял пръстен направен от стъкло в чиято вътрешност имаше черна пеперуда.
-Божичко, перфектен е! Обичам ви!!!- хвърлих се на врата на татко и ги разцелувах като луда.
-Няма защо мила, а сега побързай, защото ще закъснееш за училище.
Да точно така, рожденият ми ден е и първият учебен ден след лятната ваканция.
-Добре, тръгвам довиждане!
Точно прекрачвах прага когато Били изскочи пред мен ухилен до уши.
-Какво има дяволче?
-Честито сестро, остаря с още една година!!
каза той и ми подаде черен дневник и бяла писалка. Бяха красиви, но нямаше начин да си го призная:
-Страхотно сега ще има с кого да споделя какво изчадие си!- му казах на шега, а той ми се изплези и изскочи на вън. А аз тръгнах към моето училище "Гимназия св. Андрю". За мое щастие нямахме униформи, което предоставяше на учениците известна свобода. Тук човек може да види всички социални групи. От "зубрачите" до музикалните, спортистите, напушените, готик типовете и "популярните".
А аз? Аз бях от неутралните. Предпочитам да бъда с най-добрите си приятели. А като стана дума за тях:
-Хей как е рожденичката???
-Шшъъът!!
-Какво? Нали е днес не съм объркал?- попита Алекс единият ми най-добър приятел. Другият е Лидия. Тя е афро-американка и има прекрасна шоколадова кажа за, която чистосърдечно и завиждам. Защо? Ами защото моята е неестествено бледа, а изглежда още това кара зелените ми очи да контрастират.
-Алекс, млъкни не искам никой да знае, че имам рожден ден.
-Е добре, но няма да е за дълго... Ауу!! Защо го направи?!?
Лидия го удари и му просъска
-Издаваш секретна информация идиот такъв!
-Добре де... Хайде да влизаме в час.

Денят протече нормално. В крайна сметка нямаше нужда да се притеснявам. Никой не се сети за мен. Прибрах се у дома с намерението да изтърпя всичко, което бяха подготвили родителите ми. Щом влязох и натиснах ключа за осветлението очаквах да видя мама, татко, брат ми и най-добрите ми приятели, но вместо това се сблъсках с 29 ухилени лица крещящи:
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!
Целият ми клас беше в гостната. Не знаех какво да кажа, затова се присъединих към купона.

Осем часа и двадесет и пет минути по-късно прибирах и последната бутилка джинджифилова бира в чувала за боклук. Партито наистина беше забавно, но аз бях уморена, а на следващия ден имах часове. Пожелах лека нощ на семейството си и се качих в стаята си.
Точно щях да се хвърля на леглото, когато забелязах голяма кутия на него. Върху нея беше залепена бележка. Разпознах кривия почерк на Алекс, и зачетох:
"Скъпа Джини решихме, че вече не си онова психясало момиченце, което троши всичко наред, затова решихме да ти вземем нещо с, което да се отнасяш добре.
ПП Родителите ти позволиха."
-Какво ли са позволили..?-
отворих кутията изгаряща от любопитство, а там видях най-красивото същество на света. Имаше малко черно котенце, което ме гледаше с големи лазурно сини очи. Извадих го и го гушнах.
-Ами сега? Как ще се казваш приятелче?-
Загледах се в него, след това обиколих стаята си с поглед, надявайки се да получа прозрение. Реших, че оникс би било прекалено. И затова го кръстих Блек.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.
Бележка от автора:
Здравейте, това е само първа глава от книга, която написах по един мой сън. Да знам странно е, но това е моят начин.
Е надявам се да ви хареса. На пред главите стават по-интересни. Повярвайте.