Училището на Феникса

Глава шеста

Седях на шосето със завряна между коленете глава. Стана ми зле след като майка ми разказа каква или по-точно какво съм.
Така, историята:
Родителите ми са магьосници. И двамата са "чистокръвни", което пък значело, че аз произлизам от два много могъщи рода магьосници и вещици.

Когато била в училището за магически създания
,в което всъщност отивам, Оедипус, или иначе казано-"Училището на феникса", мама открила сила, която дори не подозирала, че притежава. Тя, силата, се предавала през десет поколения, но поради простата причина, че аз съм лишена от късмет, силата
по-голяма от всички предшестващи я, се е предала и на мен!

Но по-интересното е защо родителите ми не са ми казали по-рано.
Защото имало война. Война! Между създанията на светлината и мрака. Светлината победила, но на косъм. Трябвало мама да използва цялата си налична живителна мощ, за да възпре последната атака на мрака. Така тя за малко не умряла.                             Но оцеляла! Мама била решила категорично, че не иска да подложи на такъв живот децата си и с татко решили да се преместят в човешкия свят, и да държат мен и брат ми в неведение. Но когато съм станала на шестнадесет съм отключила силите си и от Атриума са ни открили. И ако не отида доброволно да се уча как да управлявам силите си Те ще дойдат и ще ме отведат насила. Но с тази подробност, че няма да имам връзка със семейството си.

Така да обобщя докато все още съм с всичкия си:
Аз съм изключително силна магьосница. Родителите ми също са магьосници, а вероятно и брат ми. Отивам в ново училище, с непознати хора.
И най-лошото... ще летя със самолет!

Изправих се бавно от земята, погледнах родителите си в очите и... се разплаках. Не мога да повярвам. За шестнадесет години най-до колкото ми отделяне от тях беше за три месеца на летен лагер. Който всъщност напуснах след два защото си счупих ръката. А сега... не исках да ги изгубя завинаги.
Отдръпнах се от тях, изтрих сълзите си и се усмихнах.
-Е? Ще тръгваме ли? Трябват ми пликове за повръщане в самолет.- всички се успокоихме и отново потеглихме към летището.

Когато пристигнахме оставих родителите си да разговарят на рецепцията  а аз се загледах през панорамните прозорци в зоната на излитащите.
Дали щеше да ми е трудно с новите съученици? Мама ми разказа какви създания се числят към светлата, и кои към тъмната страна. Оказва се, че вампири, върколаци, гноми, тролове, черни вещици и магове, харпии и какви ли не още, не само че съществуват, но и са зли. Дали щях да съм принудена да се изправя пред всички тях?!