Училището на Феникса

Глава тридесет и едно

Адско главоболие караше главата ми да пулсира от болка. Имах чувството че мозъкът ми е втечнен и е изтекъл през ушите, а главата ме боли, защото вече е куха.
Изправих се в леглото с ръмжене и почесох главата си. Изритах одеалото и се насочих към банята. Ненавиждах понеделниците. Пуснах водат в банята и отскочих с писък назад, като за малко не се изтърсих по задник. Бях завъртяла кранчето на студената вода. Спрях я.
Поех си дъх. Ледената вода ме бе отрезвила. Цяла нощ не бях успяла да спя. Всичко, научено вчера държа съзнанието ми будно.
Избутах мократа си коса назад и нагласих водата. Изкъпах се на бързо и излязох изпод душа. Счу ми се трополене от спалнята и предположих че Пип се е събудила. Облякох си халат и излязох.
-Хей, знаеш ли къде ми е другата маратонка?- подвикна приятелката ми. Усмихнах се.
-Никога не съм виждала по-заблуден човек от теб.
-Аз не съм човек.- промърмори тя и повдигна завивката на леглото, за да погледне под него. Изправи се и издуха кичур къса коса, паднал пред очите и'.
Огледах стаята. Приближих се до бюрото на Пип и отворих чекмеджетата едно, по едно. В най-долното, върху куп пергаменти бе оставена черна маратонка. Хванах я с два пръста и се промъкнах зад гърба на феята.
-Пип.
-Какво?
-Виж.- тя се обърна и забучи нос в маратонката си.
-Ужас!- задавих се от смях. Пуснах маратонката в ръцете и', и заизваждах дрехи от куфара си.
-Ужасна си!
-Само така си мислиш.
Казах и, и' намигнах.
Обух си сини дънки и някаква широка, чисто черна тениска. Взех си чантата, като проверих дали имам пергаменти и мастило. Нахлузих си износените кубинки и сръчквайки Пип в стомаха излязох от стаята.
Вързах влажната си коса в кок и заслизах по стълбите.
Влязох в Голямата зала и се насочих към обичайната маса. На нея седяха Рисъм, близнаците и... Сам.
Леко се поколебах, но предпочетох да не му обръщам внимание.
Стигнах до мястото си и издърпах стола назад. Момчетата вдигнаха погледи към мен и ми се усмихнаха.
-Добро утро момчета.
-Здрасти Джини.-поздрави Джейк.
-Как е кукличке?-както винаги Райсъм ми измисляше все по-лигави прякори. И тримата ме поздравиха, но Сам продължаваше да разлиства някаква книга с дебели, кафеви корици.
Леко раздразнена седнах на мястото си. На един стол от него.
-Кафе с мляко и захар и поничка с шоколад.- поръчах си аз.
Желаната от мен закуска се озова на масата и аз веднага грабнах бялата чаша с ароматно кафе.
Приближих го до носа си и вдишах дълбоко.
Лек и ненатрапчив аромат погъделичка обонянието ми. С все още затворени очи отпих глътка кафе и неволно въздъхнах от удоволствие. Това бе една от най-хубавите чаши кафе, които съм пила. Отворих очи и оставих чашата на масата. Погледнах и към поничката, но все още не ми се ядеше. Огледах Залата, но не видях никого от приятелите си. Плъзнах поглед и по столовете около нашата маса, но освен момчетата нямаше никой друг. Неволно погледа ми отново попадна на Сам.
Спомних си думите му от снощи...
Влюбен съм.
В теб Джини.