Училището на Феникса

Глава четеридесет и едно

Дали на някой нормален човек му се е случвало да наблюдава книга, очаквайки всеки момент тя да се разтвори и да го погълне? Едва ли.
Но аз, разбира се не бях нормална.
Чувах как Блек похърква спокойно до мен. Явно вече се бе успокоил, защото се взирах в книгата от дълго време. Дори Пип бе излязла от банята и вече спеше.
-Това е глупаво!
Тежка въздишка се отрони от устните ми и знаех, че битката е спечелена... или по-точно загубена. Не знам! От дни мозъкът ми сякаш нямаше връзка с останалите органи. Бях на авто пилот и се реех между капките, очаквайки някоя от тях да развали равновесието ми и да пропадна в бездната.
Разтрих изморените си очи и захлупих лице върху меката завивка на леглото си.
-Така няма да стане.- изтърколих се от леглото и отидох в банята залитайки. Краката ми бяха изтръпнали. Наплисках лицето си със студена вода и се подсуших с края на блузата си.
Загледах се в огледалото.
Как щях да реша всички тези проблеми? Защо не можех просто да премигна и всичко да е нормално?
Исках стария си живот. Мама, татко, Били... старите си приятели.

Вдигнах косата си на кок и забелязах няколко драскотини на врата си. Още славни белези от битката с Блек и онова куче. Явно утре щях да съм с пусната коса.

Вече леко разбудена се върнах в стаята и предпазливо, все още очаквайки книгата да оживее, легнах по корем на леглото.
Взех книгата и потреперих от топлината и чувството за притежание, които ме заляха.
зОтворих я и прокарах пръсти по празната страница. Как трябваше да накарам думите да се появят?
Дали не трябваше да помоля за помощ? Може би... Флует!
Тя трябваше да знае нещо по въпроса.
Взех книгата и влязох, отново, в банята. Седнах на пода и се замислих как да я извикам. Затворих очи и подпрях главата си на стената. 

Флует, Флует, Флует, Флу...

-Оракуле?-  подскочих. Не очаквах да се появи...

-Здравей Флует. Трябва ми помощ.

-Разбира се. С какво мога да съм полезна?- поколебах се малко, но все пак и подадох книгата. Реакцията и обаче ме изуми. И без това големите и очи се разшириха още повече. Направи крачка назад и от устата и се отрони глухо изскимтяване. 

-Какво? Какво има?

 -От къде имате това оракуле?

-Джини. Просто Джини.

-Оракуле... това не бива да е във вас.

-Защо?!- тя заклати глава. И започна да си мърмори нещо на латински.

-Флует! Какво има!?- тя сведе главата си и продължи да мърмори. Изправих се и я  разтресох за раменете  тя вдигна глава. Зениците на очите и се бяха свили. Тя изръмжа и докато се усетя грабна книгата от ръцете ми и изчезна.

Отне ми малко време да разбера какво точно се случи. 

-Флует!- защо я взе?! Добре... какво толкова бе станало? Защо така се изплаши, когато я видя?
Може би не трябваше изобщо да се свързвам с Флует. Можеби ми трябваше сама да открия начина, по който да прочета невидимото за обикновенния поглед.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~.Флует.~

Не! Не! Моя задача е да я пазя! Моя задача е да подсигуря нужното, за да бъде предпазен света. Кой е посмял да даде книгата на оракула?
Кой?!
Това е твърде много информация за нея. Не бива да разбира всичко на веднъж.
Фантазма!
Тя ще знае какво да направя.

Влязох в бялата зала и примигнах. Още преди очите ми да свикнат със светлината се поклоних ниско.
-Стани Флует! Говори. Защо си така развълнувана? Къде е бялата ти роба?
-Простете господарке, но нямах време. Идвам директно от Оракула.
-Била си при нея? Тя ли те извика?- сведох поглед. Не можех да гледам Великата докато говоря за недопустимите си грешки.
-Да. Но това, за което ме извика ме води и при вас.- бръкнах в меката вълча кожа, която така приятно падаше върху крехките рамене на дребното ми детско тяло, и извадих Книгата.
-Тя ли ти я даде?
-Да.
-Как е попаднала в нея? Кой ѝ я е дал?!- Фантасма мръдна леко ръката си и книгата се озова в нея.
Отвори я, но отново я затвори, защото кожата и започна да пуши. Великата смръщи вежди и изящните черти на лицето и се загрозиха от маската на объркване.
-Книгата не е реагирала така преди.
-Ако позволите да предположа, мисля, че причината е силата на новия Оракул. Тя е по-могъща от всички други и книгата го е усетила. Иска да се върне при собственицата си.
-Не можем да и предоставим толкова много информация.
-Така е. Притеснявам се обаче, че Оракула сигурно ще търси книгата...
-И вероятно ще я открие.
-И вземе по един, или друг начин.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

                ДООБРЕ!
Вероятно ме мразите. Армията сигурно вече са ми приготвили кладата... какво да викажа хора?
Знам, че нямам оправдание, но нямах муза и желание да пиша. Но след много смъртни заплахи (Тинка и Ради вас гледам) реших отново да пиша. Знам, че това е плачевна глава и почти нищо не се случва, но ХЕЙ!
Поне знаете, че съм жива! :D

П.П простете ми меденки мои! :* <3
.