Училището на Феникса

Глава седемнадесета

Събудих се от ярката слънчева светлина, проникваща през прозореца.
Въпреки, че беше Ноември месец, все още се срещаха слънчеви дни.
Надигнах се сънено в леглото и вдишах дълбоко. Стаята миришеше на топлина и прах. Изведнъж се почувствах като у дома.
Дори си бях намерила и семейство.
Погледнах Пип. Тя се бе свила на кълбо, а късата и', лилава коса стърчеше на всевъзможни посоки. Беше изритала одеалото си на земята и трепереше леко. Имаше още време до началото на часовете и реших да не я будя.
Станах тихо и я завих.

Все още не можех да се оттърся от мисълта, че съм била натровена, изпаднала съм в кома и все още дори не знам кой ме е открил в гората.
Щях да разпитам, но първо- банята!

Изкъпах се колкото можах по-бързо. Но просто обичах горещата вода.
Когато излязох Пип още спеше.
Минавайки покрай бюрото, забелязах писмото. Прокарах пръсти по засъхналия восък. Въпреки, че вече се бе втвърдил, сякаш от него се излъчваше топлина.
Облякох се на бързо грабнах чантата си с перото и мастилницата и внимателно тикнах писмото вътре. Трябваше да си набавя пергаменти от някъде.
Беше осем и половина.
Събудих Пип, но искаше да се потъркаля още в леглото. Реши, че вдигам много шум и ме изгони от стаята с ръмжене.
Слязох в общата стая с готовност да завържа още приятелства, но там имаше само няколко спящи животни. Дали стопанките им не хъркаха много?
Със необичайно приповдигнато настроение слязох в Голямата зала. Повечето от масите вече бяха заети.
Всички бяха станали рано. И разбираемо. Все пак бе Понеделник.
Отправих се към нашата маса. Там бяха Тайлър, Крис, Игнес и Ивон, която четеше книга. И близнаците.
Разговаряха разпалено за нещо.
Седнах на мястото си. Поръчах си кафе и палачинки и се заслушах в разговора им.
-Добре. Няма да са тази седмица. Няма начин.
-И все пак. Трябва да накараме Андрю да ни направи от онези отвари. Нищо не знам!- Ивон изсумтя раздразнено.
-А изобщо опита ли да учиш?!- Тайсън се разсмя изнервено.
-Не ставай смешна. Колкото и да чета нищо не запомнят.
-Мога да Ви помогна.. Ако искате разбира се...- всички се ококорих срещу Ивон. Явно това беше нещо ново за нея. Интересно, защо бяха толкова изнервени?
-Хей, за какво става въпрос?- приятелите ми ме изгледаха сепнато.
-Джини? Ти кога дойде?
-Точно когато казваше, че ти трябва от отварата на Ан...
-Тихо! Да не искаш да ни накажат?- огледах се. Никой не ни обръщаше внимание. Но всички изглеждаха притеснени.
Обърнах се към Ивон.
-Какво става? Защо всички са разтревожени?
-Входни изпити. Трябва да учим, защото началните оценки са важни.
-А какво представляват изпитите?
-Всеки път е различно. Например- по Лечителство едната година имахме да изброяваме писмено влиянието на Магарешкия бодил върху болните от чума.
-Да. А друга трябваше да оставим оня побъркан грифон Ауреа да ни ухапе.
-Не е побъркана!
-Добре де, добре. Та, трябваше да я оставим да ухапе всеки един от нас. А слюнката на грифоните е токсична. И така трябваше да лекуваме охапване от грифон...
-Ужас! Някой пострада ли?
-Не. За щастие учителят ни, професор Санус, наблюдаваше това, което правим.
-Но някои от нас още на могат да доближат грифон. Особенно Ауреа.
-Ако искате да знаете тя е прекрасна. И с мен се държи прекрасно.
-Ще повярвам когато го видя!- усмихнах се лукаво.
-Чудесно! И без това приключих със закуската си. Да вървим!
-Какво? Къде!?- те ме гледаха стреснати.
-Ще ви докажа, че Ауреа е чудесен грифон. Ставайте или ще ви замъкна от там.- с пълно нежелание те станаха от масата.
Аз тръгнах към вратата следвана от страхливата си група. Подминахме Крис и Сам, който сънливо търкаше очи. Дори полу заспал пак беше красив..
СТИГА Джини!
-Хайде по-бързо! Имам часове скоро.-казах
-Да и ние също. Надявам се да не бъдем изядени..- изръмжах ядосано и закрачих по-бързо.