Училището на Феникса

Глава трета

Родителите ми бяха отишли до болницата в съседния град. Миналата година брат ми получи астматичен пристъп и на всеки два месеца трябваше да ходи на лекар за преглед. Затова бях сама. Но прибирайки се вкъщи усетих умора. Качих се в стаята си и легнах да спя. Но още преди да положа глава на възглавницата, знаех какво ще сънувам.

"Този път мъглата беше достигнала до всяка част на градината. Цареше мрак, но аз исках да стигна до онази сграда. Вървях напред без да знам дали се движа по пътеката или не, аз продължавах напред. Чуваше се нещо като птича песен. Все още не усещах бурята, но знаех, че скоро ще ме погне. Песента се усили. Не разбирах думите, бяха на някакъв древен език. Започна да става по-светло.  Виждах някакво бяло петно пред замъка. Приближих се и разбрах, че е човек. Той се обърна и видях, че... всъщност е тя. И тя беше най-красивата жена, която някога съм виждала. Беше облечена в бяла роба, но тя изглеждаше сива в сравнение с кожата и'. Имаше големи зелени очи и дълга сребриста коса. Исках да я попитам коя е. Но просто стоях там и не можех да обеля и дума. Тя пристъпи напред заби погледа си в очите ми и не го отмести.
Имах чувството, че сме се взирали една в друга с часове, когато паднаха първите капчици дъжд, предвещаващи мълнията. И тогава тя се отдръпна назад, усмихна ми се и каза:
- Готова си!
недоумявах за какво съм готова, но преди да я питам дъждът се усили, а тя изчезна в мъглата. Щом сиянието, което тя излъчваше изчезна наоколо стана тъмно. Единственото, което внасяше някаква светлина бяха гръмотевиците прорязващи небето.  Видях я. Усетих удара. Електричеството мина през мен и не остави  кътче, което да не крещи от болка..."

Събудих се, недоумявайки какво се случва с мен. Реших, че една разходка ще ми се отрази добре. Взех скицника и моливите си, и тръгнах към любимото си място в гората зад къщата ни.

Мястото беше мое. Никой не знаеше, че се крия тук когато искам да съм сама.
Седнах под големия дъб и започнах да рисувам. Не знаех какво, но мислех за съня си и не обръщах внимание на действията на ръцете си. Какво ли трябваше да значат тези сънища... СЪНИЩА ли?!? Не. Кошмари. От цяла седмица не можех да спя нормално. Трябваше да се разсея някак. Реших да изляза с приятелите си на кино. Изправих се и тръгнах по пътеката към дома. Точно се бях замислила, когато усетих нещо да се движи зад мен. Обърнах се, но нямаше нищо. Въпреки това имах чувството, че някой ме наблюдава. Чух пропукване на клон и се обърнах навреме, за да видя как една огромна сова излиташе от дървото зад мен. Беше ме страх да стоя сама в гората, затова побързах да се прибера в къщата.
Родителите ми все още не се бяха прибрали. Не ми се спеше, а и не бих искала отново да почувствам болката. Затова се качих в стаята си, за да разопаковам и останалите подаръци от рождения си ден. Имаше две блузи, които просто прибрах без да им обърна внимание. Играчка за котки, явно и друг е знаел за изненадата. И една книга. Беше ми скучно, затова я взех и започнах да чета. Беше интересна. Прочетох я до половината, когато чух входната врата да се отваря. Не бях забелязала колко се е стъмнило. Слязох долу където беше семейството ми. Вечеряхме. Но на мен не ми се стоеше при тях. Качих се в стаята си и дочетох книгата. Оставих я на нощното си шкафче, и се заиграх с Блек, който лежеше на леглото до мен. Неусетно заспах, но този път не сънувах градината.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.
Здравейте, виждам, че няколко човека вече са прочели това, което качих по-рано, но не са коментирали. Моля ви да изкажете мнението си просто, за да знам дали съм се справила добре. Благодаря предварително! ^-^