Училището на Феникса

Глава десета

-Добро утро пуелла!!- отворих очи, а над мен с широка усмивка, и все така крещящо лилава коса, се беше надвесила Пип.
-Добро утро Пип. Колко е часа?
-Успали сме се. Вече е 7:30.- каза тя реейки се на няколко сантиметра от земята.
-Какво?!? Защо ставаме толкова рано? Нали часовете започват в 9:00?
-Да. Но трябва да отидем на закуска, а след това ще ти разясня някои неща за учениците тук.- с примирена въздишка се изправих от леглото, взех си дрехи от куфара и влязох в банята.

Беше приятно. Най-накрая да измия потта и мръсотията от себе си. Имаше шампоан с мирис на лайка. Любимият ми. След едночасов престой под горещата струя, излязох от банята освежена. Облякох си чисти дънки и бяла тениска, и се върнах в стаята при Пип.
Тя си играеше с Блек. И тогава ми хрумна. Докато сушах косата си зададох въпроса:
-Пип?- тя се обърна към мен все още усмихната.
-Да?
-Твоето име означава ли нещо на латински?- тя се изненада от въпроса ми, но все пак ми отговори.
-Да. Пинна, първото ми име, означава перо, а Пурпура лилаво.- погледнах я и двете се засмяхме заедно.
-Значи.-казах през смях- се казваш лилаво перце? -смяхме се още около пет минути, подтиквани от взаимните ни коментари. Докато накрая не останахме без въздух.
-Хайде пуелла отиваме на закуска.
-А това какво значи?-попитах, а тя се засмя.
-Означава, че долу ни чакат маси отрупани с храна, която само чака да я изядем.- засмях се и аз.
-Нее. Имам предвид пуелла. Какво значи?
-Означава малко момиче.
-Хейй! Не съм малка! На твоите години съм.
-Знам. Но си нисичка и приличаш на малко дете.- оплезих и се сърдито и вързах косата си.
Двете излязохме от стаята и тръгнахме по коридора. Почти бяхме до стълбището към общата стая, когато усетих как нещо тежко скача върху гърба ми.
-Здравей Джини!!!- тежестта изведнъж изчезна и пред мен изскочи широка усмивка, обградена от буйна, червена коса.
-Луси! Добро утро!- тя се усмихна и ме прегърна. Изненадах се, но явно тя обича всички.
-Добро утро Пип!
-Здрасти слънчице!- и още преди да попитам Пип се обърна към мен.
-На латински името на Луси означава лъчезарен.- трите се засмяхме, защото очевидно това е било попадение на родителите и'.
-Е? Значи сте в една стая?
-Да. Ще бъде купон.
-Джини, имаш късмет. Поне не си попаднала на някоя превземка, като мен.- с Пип се засмяхме. Очевидно не бяхме единствените, мислещи така.

Трите заедно вървяхме към голямото стълбище. Учудих се, защото когато дойдох за пръв път не видях място за хранене. Но щом слязохме от стъпалата, завихме наляво и там имаше огромна вишнево червена врата с бели орнаменти, които изпъкваха по нея като току що навалял сняг. Учудена как не съм забелязала тази красота, последвах момичетата през вратата.
Озовахме се в зала. Използвам тази дума, защото не се сещах за друга. Но мястото където се озовахме беше голямо колкото две бални зали. Приличаше на обикновен училищен стол с маси, по които бяха насядали всякакви персонажи. Имаше ги и неизменните групички. Но най-интересно ми беше да видя масата на учителите. Тя беше издигната на еднометрова платформа, до чиито връх се стигаше по шест чисто бели стъпала. Учителите, петнадесет на брой бяха седнали с лице към учениците.
Директорката госпожа Малум беше седнала по средата на масата върху изящно направен бял стол. Беше облечена с дълга тъмнозелена роба. Кестенявата и коса бе вдигната в кок, а в него бе забодена брошка, която не можех да видя добре. Огледах и другите учители. Разпознах мосю Алба, две феи, които си шушукаха оживено, един мъж с жълти очи. Явно беше върколак. Но останалите вероятно бяха магьосници.
-Хайде Джини. Къде се отплесна?- обърнах се към момичетата. Те бяха минали няколко крачки по-напред и ме чакаха с озадачено лица.
-Идвам. Къде ще седнем?
-На нашата маса. Ще те запознаем с приятелите си.- тръгнах след тях към една от десетките маси. Беше в ляво от входната врата. Щом се приближихме забелязах няколко познати лица. Имаше общо единадесет човека. С нас четиринадесет. Първият който забелязах беше Крис. Той ми помаха весело и ме покани да седна до него.
-Здравей аллиена.
-Май си спечелих нов прякор. Какво означава аллиена?
-Странно момиче.
-Вие сте странни, не аз.- всички около масата се засмяха.
-Спокойно. Това не е обида. Между другото името ми е Райсъм Вексто. А ти си?- поколебах се дали да попитам какво означава името му, но реших, че Пип ще ми каже после.
-Аз съм Джини Грей.- и както очаквах всички около масата ме погледнаха втрещено. Едно дребничко чернокосо момче дори се задави с ябълката, която ядеше и я изплю. Хапката се претърколи до средата на масата, като остави лигави следи по повърхността и. Гадост! Стана ми смешно, но се сдържах. Погледнах Луси, Крис и Пип, които също едвам се сдържаха да не се засмеят.
-Взех да свиквам с това.
-Ама ти... наистина ли си тази Джини Грей? Дъщерята на...
-Да, точно така.- не се сдържах и го прекъснах.
-Но предпочитам да забравите този факт. Аз не съм направила нищо специално. Родителите ми, да, но моля не ме занимавайте с въпроси за тях. Наистина предпочитам да се държите с мен като с обикновено момиче, а не като... с рок звезда. Аз не съм Пол Грей, все пак.- повечето хора ме погледнаха объркано, но някои, включително Крис, се засмяха.
-Хах.. Пол Грей! Не се бях сетил. Значи слушаш метъл?
-Да. Рок, метъл и така нататък. Но предпочитам класики, като The Beetles, Guns n' Rouses, Metallica, Motorhead и...
-Хей вие двамата няма ли да разговаряте за нещо, в което да се включим всички?- попита... Райсъм, мисля?
-Добре. Ти беше Райсъм, нали?
-Да кукло. А това са Игнес- и посочи момиче с дълга червена коса. Но не като на Луси. На Игнес беше по-червена. А на Луси почти рижава.
-Ивон.- русо момиче носещо кафеви очила с дебели рамки. Тя ми се усмихна срамежливо и отново скри лицето си зад гъстата си руса коса. Беше красива. Но май не го осъзнаваше.
-Тайлър.-едро момче със тъмна коса и зелени очи. Махна ми през масата развеселено:
-Здрасти пуелла.
-Не съм малка!
-Не е вярно ти си фъстък.- каза и се засмя с дълбок гърлен смях. Както на Пип, и на него му се изплезих, което го накара да се засмее още по-силно. Игнорирах го, но не успях да чуя следващите четири имена. Бяха на още три момчета. Две от тях бяха близнаци. Изглеждаха мили. Третото момче беше леко намръщено, но ми кимна за поздрав. Четвъртото име беше на момиче с тъмна коса и големи кафеви очи. След нейното име, което не чух Тайлър най-накрая беше спрял да се смее, след забележката направена от съседната маса.
-Това са Пип и Луси, но тях вече ги познаваш. Крис, с него очевидно имате общи теми.
А това е Сам.- посочи ми високо широкоплещесто момче с пъстри очи и тъмна коса.
-Здрасти.- кимнах му в знак за поздрав.А той ми се усмихна някак накриво и стана от масата. Загледах объркано след него.
-Аз ли направих нещо?
-Не. Просто Сами не е много дружелюбен с непознати. Когато свикне с теб съм сигурна, че ще се държи по-мило. Спокойно. Аз съм Алис между другото. Приятно ми е.
-И на мен. -усмихна се на момичето и реших да не се натъжавам заради държанието на Сам. Погледнах последния човек от масата. Тя имаше какаова кожа, с която много ми напомни на Лидия. Алис ми се усмихна с чаровна усмивка. Много я харесах.