Училището на Феникса

Глава тринадесета

Събуждайки се усетих болката в гърлото. Но тя бе засенчена от тази в ръката ми. Отметнах завивките и я погледнах.
Имах белег наподобяващ стрела с увита змия на нея. Реших да не показвам белега на никого. Просто не исках още прекомерно внимание. А това със сигурност щеше да побърка другите ученици.

Станах тихо от леглото, защото Пип все още спеше. Изкъпах се набързо и облякох зелена риза с дълъг ръкав, за да скрия белега.

Измъкнах се от стаята и слязох в Голямата зала. Тук там имаше няколко ранобудни ученици, но като цяло бе празно. Приближих се до една маса и си поръчах кафе. След като получих чашата си с течен живот, влачейки се излязох на двора.
Чистият, утринен въздух ми подейства освежаващо. Приближих се до едно голямо дърво с пейка под него.
Тишината се стелеше около мен, прекъсвана само от прелитащите птици. Загледах се в тях. Бяха гарвани. Един кацна на няколко метра пред мен и ме изгледа с голямото си черно око. Настръхнах. Имаше твърде много интелигентност в тази птица.
-Къш! Махай се!- тя ми изграчи гневно и отлетя към кулите на замъка. Проследих я с поглед, докато вече не можех да я видя.
Допих кафето си. Стана ми скучно и реших да се разходя.
Тръгнах към мястото, където първия ден видях отбора по пулвинар.
Бе заравнено поле. От източната му страна се извисяваха високи трибуни за зрители. Явно се провеждаха и състезания.
Забелязах голяма сграда, приличаща на конюшня. Тръгнах към нея. От вътре се чуваха пръхтене и мирис на сено.
Обичах конете и реших да вляза, за да си поиграя с тях.

Отворих едната от големите двойни врати и влязох в просторна и топла конюшня. С тази разлика, че не бе за коне, а за грифони.
Приближих се до едно от загражденията. То бе широко и застлано със слама. На земята бе легнало величествено създание. Неволно възкликнах при гледката. Това накара грифона да се изправи. Беше с две глави по-висок от мен. След като се изправи и изтръска полепналите по перата си сламки ме погледна с красивите си жълти очи.
-Здравей приятелче!- без дори да се замисля, че може да ме нападне аз отворих вратата на заграждението. Без излишни движения само се отдръпнах настрани. Грифонът излезе и кротко застна на няколко стъпки от мен. Усмихнах се. Бе удивително! Чела съм за тези създания в книгите, но никога не съм очаквала, че ще видя такова на живо. А сега, това величествено създание стоеше пред мен и ме гледаше кротко. Изпитах нужда да докосна блестящите му пера.
Протегнах ръката си и зачаках. Грифонът ме наблюдаваше изпитателно. Виждах вътрешната му борба. Може би го бях изплашила. Точно губех надежда за близост с това митологично същество, когато то пристъпи напред, сведе глава и опря човката си в дланта ми.