Училището на Феникса

Глава тридесет и седем

~.Сам.~
Къде беше тя?!?
Щом се върнах в замъка разбрах че часът е свършил. Имах допълнителен урок по време на свободния час и можех само да се надявам, че Джини ще е в залата.

Мислейки влязох в нишата и изтръпнах при усещането за безтегловност. Предпочитах да имам контрол над тялото си. А не дори да не мога дори да свия пръстите си.
Ненавиждах телепортите, но нямах друг избор.

Влязох в залата за тренировки и по навик съблякох тениската си. Обикновенно след една тренировка оставах без тениска. А аз обичах тениските си!
Издърпах плата през главата си и го хвърлих на страни.
Призовах магическите чучела, които се движеха и биеха с мен, и започнах тренировката.
Щях да намеря Джини след това.
Тренировките не можеха да чакат! Трябваше да съм подготвен за предстоящото. Нямах право на грешки!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~.Джини.~
Влетях задъхана в стаята си и затръшнах вратата.
Стоях облегнала гръб на нея и се ослушвах за стъпки.
Но след три минути все още бе тихо. Мнимата директорка или бе момче, или не ме бе проследила.
Но знаех едно. Това не бе директор Малум.

Легнах на леглото си и започнах да мисля. Колко дълго учителите щяха да пренебрегват факта че не влизам в часовете?
Като изключим че в някои случаи бях в болничното крило, нямах повече извинения.
Колкото и да не ми се искаше бях принудена да влизам в часовете.
А това значеше че имах и допълнително работа.
Трябваше да усъвършенствам уменията си по самозащита, да развия дарбата си да виждам в бъдещето и... да помоля приятелите си за помощ. Трябваше да разбера какво се случва в това училище!
Всичко бе твърде странно. Всички бяха... прекалено спокойни.
Нима не усещаха наближаващата опасност?!

Трябваше да разговарям с някой, който не е безпричастен към всичко.
Може би... директорката щеше да ме разбере.
Но как щях да разбера че е истинската директор Малум?
Дано имитаторът все още да не бе открил грешката си, или щях да загазя. Много.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~.∆йзък.~

Сега вече държа всичко под контрол. Вярно, само онази идиотка Малум ми се опълчи, но останалите учители се поддадоха. Контролирам създанията им и щом армията нахлуе и тук, всичко ще се нареди.
Нужно бе само търпение. Единствено, и само, търпение.
А след това... след това господарят щеше да ме възнагради. Не само, че щях да превзема замъка Оедипус, но и щях да заловя Оракула!
А глупакът Сам щеше да разбере какво е да изгубиш още близки.
Ах! Сестра му бе такава красавица...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~.Джини.~