Училището на Феникса

Глава двадесет и едно

Реших да не придружавам Сам и учителя до болничното крило. Просто се запътих към следващия си час. Лечителство.
Мястото, където се провеждаше часа бе в странична постройка, до която имаше и оранжерия.
Класът се бе събрал под стъклената оранжерия, която се бе запотила от растенията в нея.
Щом отворих вратата влязох в задушното, претъпкано с хора и растения помещение.
Поздравих няколко познати лица.
Започнах да разглеждам растенията, докато чаках да започне часа. Приближих се до една огромна орхидея. Мислех да застана по-близо, за да я помириша, но чух някой зад мен да казва:
-Не ти препоръчвам да го правиш.-обърнах се и настроението ми се развали напълно, когато видях как към мен се приближи Айзък.
Все още му бях ядосана. Ужасно мразех да ме подценяват. Още повече ако го правеха хора, които не ме познаваха.
Погледнах го с цялата незаинтересованост, на която бях способна.
-Айзък.-казах с равен тон и го подминах, вървейки към друго цвете. Но знаех, че ме следва.
-Може ли да поговорим?
-Говори щом искаш.- знаех, че ще каже някое глупаво извинение, но въпреки това исках да го чуя. Той започна да говори, но останах с гръб към него.
-Виж.. съжалявам, че те подцених. Знам, че се държах като идиот.
-Така е.
-Но те моля да ми дадеш шанс. Просто... искам да.. да те опозная.-я стига!! Сигурно се шегува с мен!
-За какво говориш?
-Ще излезеш ли на среща с мен?- опулих се насреща му. Ами сега?!
Стоях там и просто го зяпах... не знаех какво да отговоря.
-Е?-той се размърда нервно.- съгласна ли си?
-Виж Айзък..
-Зак.
-Зак. Не мога да го направя. Имам твърде много неща на главата, за да мисля и за момчета.
Не се обиждай. Сладък си, но не те харесвам, а и както казах имам твърде много работа. Можем.. да останем приятели ако искаш.
-Хм.. ами да. Виж това беше само облог, знаеш ли? Един приятел ме предизвика да поканя някое момиче на среща. А ти беше най-малко грозната. Затова реших да поканя теб.
-Моля?!- това момче си просеше боя.
-И няма нужда да се правиш, че не искаш да си ми гадже.
Всички. Момичета. Ме. Харесват.- гласът му от мил и приятелски стана нагъл и мазен.
-Хей! Не знам какъв ти е проблема, но не искам да се диближаваш повече до мен! Ясно?
-О, хайде Джини.- той се приближи и ме хвана за ръцете. Опитах да се измъкна, но бе по-силен отколкото си мислех.
-Знаеш, че ме харесваш. Нищо няма да стане ако дойдеш с мен навън.- усмивката му беше просто отвратителна.
-Разкарай се от мен, говедо!- просъсках аз в лицето му.
-Или какво малката? Ще ме набиеш? Наистина ли мислиш, че повярвах на сценката с Тайлър? Убеден съм, че сте се натискали на пода. А това значи, че си достатъчно достъпна. И няма да имаш нищо против това...- той се приближи светкавично до мен и притисна неестествено студените си устни до моите. Размърдах се и успях да го изритам между краката. Той изрева от болка и падна по гръб на пода.
Викът му привлече вниманието на класа и учителя.
Но аз бях твърде заета да трия устата си. Изплюх се от отвръщение.
-Какво става тук?! Защо това момче е на земята?- учителят, до колкото си спомням, професор Санус, изглеждаше повече раздразнен, отколкото обезпокоен.
-Един кретен, който не си знае мястото.
-Какво значи това?
-Няма значение! Ще започваме ли часа?
-Хм... да! Наредете се по двойки!- вървейки към класа изритах Айзък докато го подминавах.
Но не очаквах да ме сграбчи за кракът. Залитнах и падйки по корем съборих едно момиче, което изписка от изненада.
Извъртях се и изритах ръката му, която държеше здраво глезенът ми.
Чу се отвратително хрущене, което ме накара да се изсмея. Бях счупила два от пръстите му. Изправих се и помогнах на момичето.
-Какъв му е проблема?-попита тя.
-Явно не обича да го зарязват.
-Хм.. лошо.-кимнах и се отправих към класа с момичето.
Постройката, до която бе прилепена оранжерията се оказа стая. Нещо като лабораториите по химия в училище.
Бяха наредени дълги маси за по трима ученика, а по тях имаше поставени епруветки, стъкленици със слузести парчета растения и много други.
Застанах зад една от масите заедно с момичето, което съборих.
-Аз съм Нарциса Парум. А ти?- това ме изненада. Чак сега забелязах колко по-различно от другите бе това момиче.
Тя бе фея.
-Аз съм Джини Грей. Приятно ми е.
-Аа дъщерята на Спасителите значи. Е и на ме ми е приятно най-накрая да се запознаем.
-Извинявай, но все още не знам латински и.. какво значи името ти?- тя се засмя. Смехът и бе лек и ненатрапчив. Почти кокетен.
-Малък нарцис. Както можеш и сама да разбереш съм се появила от нарцис.- това ме обърка напълно.
-Как така?
-О! Ти не знаеш историята, нали?- поклатих глава.
-Ние феите се появяваме от различни неща. Аз съм се появила от нарцис. И голямата ми слабост са цветята. Някои феи се раждат от пера или камъни. Помня дори една, която се роди от облък. По цеял ден не слизаше от небето и само летеше ли летеше...
-Нямате ли родители?
-О, имаме. Но.. хмм ами сложно е.
Ние не се чифтосваме като Вас, хората. Нашето чифтосване се нарича свързване. Но е на ментално и душевно ниво.
-Тоест?..
-Когато една фея и един дух се харесат, и решат, че искат дете, те изпадат в двуседмичен транс.
През това време те се свързват. Никой не знае какво точно става по време на свързването. Тези, които са го изпитали не помнят нищо друго освен близостта на партнйора си.
Щом свързването приключи от телата на феята и духа излизат две малки кълба светлина, които се съединяват. И тази малка топчица светлина излита и намира място, което я привлича. След месец престой в този... приемник, от него излиза малка фея с още недоразвити крилца. След раждането си феята расте с темпото на човешко дете.
За нея се грижи майка и'.
-Ами бащата? Духа?
-Те изчезват веднага след свързването.
-Гадно.. а винаги ли се раждат феи?-забелязах как изведнъж тя стана тъжна.
-Случва се понякога да се роди дух, но.. те са.. те са мъжки чада. Тях ги взимат духовете.
-А те какво представляват?
-Духовете ли? Чувала ли си пропукването на дърветата. Когато се разхождаш в гората случвало ли ти се е да имаш чувството че някой те наблюдава? Да чуваш шепот във вятъра, играещ с листата на дърветата?-кимнах.- Това са те. Горските духове. Нашите бащи. Те се вселяват в дървета, животни, треви, растения. Те са навсякъде. Освен тук. В границите на училището отдавна няма духове. Те.. една част от тях минаха на тъмната страна. А горите, които населяваха станаха по-мрачни и зловещи. Който посмее да влезе в тъмна гора.. не се връща.- потръпнах. Радвах се че тук няма духове. Но ми беше интересно.. каква бе тази тъмна страна?
Бях чувала и друг път да се споменава, но така и не разбрах.
Но нямах възможност да питам Нарциса. Учителят ни накара да пресаждаме мутирали Венерини мухоловки в нови саксии.