Училището на Феникса

Глава осма

-Добре. Слушам Ви.
-Като за начало нямаш право да казваш на микстита каква си.
-Какво е миксти?
-Означава нечистокръвен. Всеки не магьосник или не митично създание е миксти.
-Ясно.
-Добре. Ако случайно още не знаеш, името на училището Оедипус означава жар птица, или иначе казано феникс. Наречено е така в чест на създателката си. Пулчра Оедипус.
-Името и' означава ли нещо?
-Да. Красивата жар птица. Била е повелителка на огъня. Една от най-силните раждали се досега.
-Красиво име. Извинете, но вашето значи ли нещо?- явно това беше грешен въпрос. Мама и татко се размърдаха нервно в креслата си, а госпожа Клариса едва забележимо се намръщи.
-Да. Фамилията ми от латински се превежда Зла. Но те уверявам, че не съм такава.- и сякаш, за да потвърди думите си тя ми се усмихна.

-А сега, ако нямаш други въпроси..
-Нямам.
-Добре. Това е програмата ти.-каза тя и ми подаде лист пожълтяла хартия.
-Благодаря.-и казах и зачетох:
Понеделник
--------------------
1.Латински
2.Латински
3.История на маг. създания
4.Зоология

Вторник
--------------
1.Бойни изкуства
2.Бойни изкуства
3.Магии и заклинания
4.Латински

Сряда
----------
1.Астрология
2.Бойни изкуства
3.Свободен час
4.Лечителство

Четвъртък
-------------------
1.Латински
2.Латински
3.Астрология
4.Зоология

Петък
-----------
1.История на маг. създания
2.История на маг. създания
3.Магии и заклинания
4.Лечителство
5.Зоология

Препрочетох програмата два пъти. Не знам какво щяха да представляват тези часове, но се радвам, че няма математика.

-Е, как ти се струва програмата?-попита директорката
-Ами... необичайна е.
-Разбира се! Това не е от училищата, с които си свикнала. Нали?
-Да, така е.
-Добре. Нека ти покажа стаята, в която ще живееш.
-Имам собствена стая?!?
-Не. Не е лично твоя. Имаш съквартирантка.
-Интересно...- излязохме от кабинета и предвождани от директорката всички минахме през "тръбата".
Татко беше прав. Второто телепортиране не беше зле, колкото първото. Появих се на върха на стълбището. Около нас минаха няколко ученика, но бяха твърде заети да стоят далеч от директорката и не ме забелязаха. Всъщност нямах нищо против. Бях убедена, че изглеждам ужасно в момента. Не бях спала освен няколкото часа в самолета. Косата ми беше мръсна, а и не си бях мила зъбите от сутринта.

Сега, след като се замислих за това започнах да връзвам дългата си, черна коса на опашка. Прокарах ръце през лицето си, за да изтрия, поне малко, признаците на умора.