Училището на Феникса

Четиридесет и девет

Две безцветни очи търсеха пролука. Магията бе неспособна да проникне през омагьосаните прегради, но не се отказваше. Господарката бе могъща и щеше да получи желаното.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
•~•~•
Вятърът танцуваше сред клоните на затрупаните със сняг борове. Пееше закачливо, но това бе само фарс. Тънки, слухтящи нишки въздух се просмукваха под праговете на вратите и цепнатините между зидовете на замъка. Погалваха косите, на стоящите до прозорците момичета или се приютяваха в ушите на момчетата, изчаквайки да чуят Новината.

Учениците вече се свестяваха и ставаха от каменния под. Джини отново се бе качила на стълбището и стоеше до Малум. А тя от своя страна обмисляше как случващите се събития щяха да повлиаят на света, а и на самата нея.
Като директор тя не беше ли длъжна да прекрати разследването на Грей? Или точно обратното? Да го подкрепи с пълна сила... Малум хвърли бегъл поглед на Джини. Лицето на момичето бе абсолютно безизразно. Тя гледаше пред себе си като кралица, наблюдаваща пълзящи роби. Аурата и не бе видима, но определено бе осезаема. Студена, отдръпната и предпазлива. Диво животно в човешка кожа. Тя се боеше, но показваше само силата си.
Учениците вече се бяха съвзели и задаваха въпроси един на друг. Суматохата не бе ескалирала, но те се чудеха как учениците от цялото училище се бяха озовали във фоайето без да помнят. Джини пристъпи крачка назад, качвайки се на по-горно стъпало.
-Silentium!- думата се отрони тихо от устните ѝ и плъзна между учениците, правейки ги беззвучни. Отне им точно две секунди докато разберат, че от устите им не излиза нито звук.
-Audi et vade!- Малум се вцепени щом чу заклинанието, изречено от Грей. Тайна, забравена магия, която никой не използва от векове. "Слушай и изпълнявай". Малум почти усещаше как и тя е под действието на това заклинание, но Джини не упражняваше силата си върху нея. Само върху съучениците си.

Без да изрича заповедта си на глас младата магьосница тръгна към Голямата зала, а учениците я последваха. Малум помнеше плана. Тя изчака всички да влязат и се огледа внимателно за кръшкачи. Щом се увери, че всички са в залата тя влезе също. Свали ониксовия си пръстен и го постави на прага на залата. Заклинанието бе просто, но изискваше много енергия. Грей възнамеряваше да го изпълни, но тя се нуждаеше от повече сила, отколкото Малум.
-Inferus non fallunt sicco!- щом прошепна думите тя си запробива път измежду учениците към учителската платформа. Джини я съзря и прекрати въздействието си над учениците.
Бе време за действие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~•Самюел•~