Училището на Феникса

Четиридесет и шест

~.Пип.~

Поставих кълбото вечен лед на шкафчето, точно до главата на приятелката си. Все още бе в безсъзнание, но не се и учудвах. Никой магьосник, ценящ живота си няма да използва толкова голямо количество енергия на веднъж без да е подготвен...но това беше Джини.
Погледът ми падна върху портрета ми, който бях оставила на леглото преди половин час. От половин час тя не бе помръднала. Помня като на сън как пръстените издрънчаха на масата, а тя просто се свлече на земята.
В първите секунди никой не разбра какво стана. Просто седяхме без да проумеем какво се случва. Но след това всички скочиха. Огледах другите хора в залата, защото Джини ме бе предупредила да внимавям и забелязах, че Сам прави същото. Погледнах ръката му и видях пръстен.
След това се сетих за причината Джини да припадне и събрах пръстените от масата. Не исках да попаднат в грешни ръце.
Докато се обърна един учител се бе приближил и разпитваше. Видях, че никой от приятелите ми не беше сигурен и се намесих, преди да сме загазили.
Казах, че просто се е преуморила от тренировки и е припаднала от изтощение.
Учителаят ни помогна да я занесем до стълбището, а от там я поех аз. Сам не искаше да я оставя, но нямаше друг начин.
От както бях оставила Джини на леглото Блек лежеше върху корема и' и не мърдаше.

Притеснявах се за Джини... може би не осъзнаваше колко огромна сила притежава. И когато дойдеше момента да я използва нямаше да изтърпи тежестта на това живота на всички ни да зависи главно от нея.

~.Джини.~

...откъснах искрящо жълтия нарцис и го поднесох към лицето си. Наситеният му аромат ме освежи и неволно се усмихнах. Прашецът от тичинките погъделичка носа ми и ме накара да закихам...
Размърдах се. Главата ми бучеше, не знаех къде се намирам, нарцисът беше изчезнал, но все още нещо ме гъделичкаше.
Повдигнах тромаво ръката си и изблъсках пухкавото нещо, което освен, че ме караше да кихам, лежеше на гърдите ми и ми пречеше да дишам.
Почувствах остра, но кратка болка, която после се превърна в леко парене.

Отворих очи и премижах, за да се пригодя към мрака в стаята. Очевидно бе нощ. Чувах тихо дишане, което значеше, че Пип спи.
Усетих тъпа болка в главата си явно дължаща се на изпълнението ми по-рано.
Надявахсе Сам или Пип да са прибрали пръстените. Точно сега не бе време за грешки!
Нямах никакво желание да спя, затова облякох дрехите си за тренировка и излязох тихо от стаята.
Закрачих по коридора, обмисляйки какво и как трябва да направя, за да сме готови когато границите се вдигнат.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~...~

Всички в Оедипус спяха спокойно. Освен двама човека. Джини- все още измъчвана от въпроси и съмнения...
И някой, който не искаше да бъде забелязан. Някой, който щеше да сложи началото на края. Райсъм Вексто.
Всеки има своите тайни, но не всеки ги споделяше с някого.
Най-малко той.
Колкото и обикновен да изглеждаше отвън, отвътре бе кълбо от зараждащ се бунт. Никой не го разбираше, а и изглежда никой не желаеше да го стори. Но Райсъм щеше да им покаже!
Бе само въпрос на време!

Докато двете измъчени души се занимаваха със своите мисли още някой се събуди от сън в мрачната си стая...или по-точно килия.
Касандра. Младото момиче не можеше да спи. След сблъсъка и' с Грей и върколаците в столовата, след като така позорно я отлъчиха тя не можеше да спи или яде нормално. Бе заточена тук повече от месец... щяха ли да я оставят да умре тук? Защо просто не я изгонеха от училището и да се свършва?! За всичко бе виновна онази нахална никаквица Грей!
Щеше да си плати!
И тя и онзи Ангъс!
След тази мислена реч Касандра отново припадна от изтощение, но не за дълго. Това бе ежедневието и'. Пет минутен сън, рязко събуждане, злостни мисли. Може би няколко залъка храна и отново припадък.
Бе заприличала на скелет. Нямаше ги пищните и' извивки. Скулите и' бяха още по-изпъкнали, но не по красивия начин. Не се беше трансформирала във вълк откакто я отлъчиха. Не го приемаше като нещо чисто и правилно. Вече нямаше това право... а и никой вълк не бива да живее в клетка. За момента бе най-добре да забрави другата си форма. Да забрави коя е докато не дойде момента да се събуди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~.Джини.~

Едно, две, три. Едно, две, три.
В боксовата круша вече личаха следите от юмруците ми. Целта ми беше или тя да се скъса, или кожата на кокалчетата ми...
За сега резултатът бе равен. Но прогнозите при залагането винаги са измамни.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

            ●  ЗДРАВЕЙТЕ! ●
Скъпи меденки, както виждате изпълнявам обещанието си и до края на дадения ми период ще кача пет глави. Току що прочетохте номер 3.
Надявам се да ви е харесала, макар и кратка.

П.П 
Волар Моргулис!