Училището на Феникса

Четиридесет и три

Поставих навитата на руло картина на дъното на кутията, пуснах вътре писмото и я запечатах. Завързах я с връв и вече бях готова. Коледният подарък за семейството ми само чакаше да бъде получен.
Оставаха само няколко дена до коледа. .. След това няколко месеца докато вдигнат границите.
Взех кутията и излязох от стаята си. Нуждаех се от гарван, който да отнесе пратката ми.

Всеки в училището се възползваше колкото може от неучебните дни.
Някои спяха до по-късно, други се занимаваха с подготовка за предстоящи изпитвания. Трети просто се мотаеха из замъка и нямаха идея какво да правят.
След вчерашното погребение все още се усещаше мрачното настроение. Особено около върколаците.
Заковах се на място точно преди вратата на общата стая. Сетих се за някого, когото бях забравила... Касандра.
Вероятно още бе затворена в тъмниците, които така и не знаех къде са. Как и защо изобщо се сетих за нея!?
Изхвърлих я от мислите си и излязох от общата стая. По стълбището се разминах с няколко от по-големите момичета, които изглежда бяха заети с нещо много важно защото за малко да ме прегазят докато зяпаха някакъв пергамент.
Влязох в голямата зала, която бе почти празна, с кутията под мишница и седнах на масата ни.
Там бе само Алис.
-Здравей! Защо си сама?
-Джини! Здрасти! Все още няма никой. Явно спят.
-Не се учудвам. Но ми трябва помощ.
-Със?
-Трябва ми гарван за една пратка, но Сам го няма, а не знам къде да търся Велокс.
-О, това е лесно. Отиди в оранжерията. По това време работниците хранят животните.
-Така ли? Не знаех ... Може да видя и как е Аурея.
-Ти си луда. Знаеш ли?-усмихнах се и казах с въздишка.
-Вярваш или не с всеки ден се убеждавам все повече в това.-излязох от залата, а след това и от двореца. Насочих се към оранжерията като се стараех да не поглеждам в страни към петното черен сняг.
Отворих вратата и побързах да се отдалеча от гигантските цветя край пътеката. Започнах да обикалям около множеството храстчета, цветя, дървета и хвърчащи гадини, но никъде не виждах хора или гарвани.
-Велокс?-нищо.
-Велокс?-пак нищо. Изведнъж нещо голямо и черно прелетя над главата ми. Преди да успея да залегна усетих натиск на рамото си. Извъртях глава и се озовах очи в... клюн с катранено черният гарван. -Здравей! Имам пратка за теб.
-Ще п-почака.-обърнах се по посока на гласа. Наполовина скрита зад една голяма палма ме наблюдаваше ниско момиче.
-В-велокс все още не е ял. И-и-излетя щом чу гласът ти.
-Добре. Ще го почакам.-момичето поклати глава.
-Не м-може тук.
-Ами... Тогава ще чакам в конюшнята. Става ли.
-Да.
-Добре. Чао.-момичето кимна и Велокс отлетя от рамото ми и изчезна зад палмата, последван от момичето.