Училището на Феникса

Четиридесет и осем

{¤}
Животът е преходен, нали? Той е като средната възраст. Правиш неща, но те са значими само за теб. Рождението е като юношеството. Намираш се в пълния си разцвет и никой не знае дали няма да си, така да се каже, калпава стока.
И идва смъртта. Естественото прочистване, с което ни наказва майката Земя. Смъртта си е смърт, откъдето и да го погледнеш. Понякога я очакваме, а друг път сме отвратени от силата и бързината, с която ни връхлита.
Казват, че смъртта е красива? Лъжат. Може да е всичко друго, но не и красива. Тя е ускърбяваща, нечестна, вбесяваща, сееща хаос и същевременно хаотична. Смъртта е смърт, но бъде ли причинена на сила тя става още по-грозна.
《 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~》

Сам крачеше в приемната на болничното крило и изнервяше, иначе спокойната Палида, до краен предел.
Половин час бе минал, откакто лечителката го повика. Половин час той крачеше, искайки отговори. Зад вратата се чу еднократен мъжки вик. В главата на Сам се въртяха мисли за мъчения и научни опити, но...
-Един ученик постъпи тук преди ден. Със счупени ребра, ръка и обгорен крак.-каза Палида, отговаряйки на незададения въпрос.
-Как се е случило?
-Един грифон скочил върху него, от там счупените ребра. Докато падал ученикът бутнал мангала с горящите въглени и изгорил крака си.
-Ами ръката?
-Когато едно момиче го доведе тук той опита да се измъкне, но не издържа на болката и се строполи на земята. Право върху лявата си ръка. Фалангите му са здрави, но четири от костите в китката му са счупени. Горкото момче е без всякакъв късмет. Сам кимна и продължи да крачи из приемната. Явно щеше да почака още дълго време.
За да не го гледа Палида се скри зад планината от книги на бюрото си и се замисли за горкото момче. Твърде красив бе, за да страда така!
~~~~~~~~~~~~
~•Пип•~

Прелетях над тълпата, събрана във фоайето пред стълбището и кацнах. Какво толкова гледаха, че дори не говореха? Разбутах скупчените над нещото глави и погледнах. Ваза? С люляци? Какво толкова му бе интересното на това?
-Хей! Защо зяпате вазата?- момчето до мен, сякаш в просъница, промълви
-Това не е ваза.
-А какво?
-И ние не знаем, но сякаш показва нещо различно на всеки.- той се поизправи, сякаш гледаше повече от едно неща.
-Какво виждаш ти?- момчето се ухили идиотски и продължи да гледа напред.
-Всички момичета от училището. Чисто голи.
-Глупак!- ударих го зад врата, но това изобщо не му направи впечатление. Не погледнах повторно вазата, но огледах хората около нещото. Всички стояха тук като хипнотизирани, но от кого? И защо?
Джини! Бързо се издигнах над зомбираните ученици и потърсих с поглед някой от приятелите си. Бегло отбелязах, че мястото ми в тълпата бързо бе заето. Това нямаше да доведе до нищо добро.
~~~~~~~~~~~~~~~