Училището на Феникса

Глава тридесет и пет

Събудих се и огледах мястото, на което се намирах. Или по-точно липсата на такова. Навсякъде около мен бе тъмно. Мракът ме обгръщаше като одеало и отказваше да изчезне. Къде, по дяволите, се намирах?!
Светлина. Трябваше ми светлина.
Не се знеше какво дебне в тъмното.
Призовах силите си. От дясната ми ръка заструи бледа светлина, която се усили и избухна в четири по-малки светещи кълба.
Те се завъртяха в кръг и след това се блъснаха във всяка от четирите стени, където имаше факли. От тях лумна тихо пукащ огън, който освети стаята.
Огледах се и въздъхна облекчено. Бях в стаята си.

Станах от леглото и отидох в банята. Наплисках лицето си с вода и сресах гнездото върху главата ми, което малко заприлича на коса.
Излязох от стаята и се насочих към телепортите. Точно сега би трябвало всички да са в Голямата зала и да вечерят. А аз отивах да чистя книги.
Минах през телепорта и се озовах в кабинета на мистър П.
Всичко си беше както и първият път щом дойдох. Множеството книги все още бяха наредени по огромните библиотечки. Малкото удобно диванче изглеждаше все така старо и меко. Петното от мастило също си беше на старото място до крака на претрупаното викторианско бюро.
Само едно нещо не бе както преди. Кофата с вода и парцала ме чакаха спокойно до вече изчистените книги. С радост забелязах че изчистените вчера книги не са хванали прах.
С въздишка на примирение взех сухия парцал, натопих го във водата, изцедих хубаво и извадих една от прашните книги.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~.Айзък.~

Знаех си че ще се получи!
Тази глупачка помисли че той наистина я харесва.
Дори не заподозря че съм аз, преобразен в неговото тяло!
Но, когато я целунах наистина ми беше приятно. Когато я целунах за пръв път в оранжерията малката глупачка се направи на недостъпна, но този път дори отвърна... Няколко пъти.
Но тя ще си плати!
Тя, Сам, онзи... Ангъс и също Тайлър.
И всички, които са на светлата страна.
Като започнем
от Джини Грей!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Много, много книги по-късно усещах как малко по малко всички сили ме напускат. Ръцете ми бяха на път да се откъснат от тялото. Коремът ми къркореше от глад и май се самоизяждах.
Започнах да си мечтая за пържоли, чай, шоколадова торта... и мед!
При тази гледка коремът ми издаде звук на нещо средно между изригващ вулкан и рев на мечка гризли.
Бях изчистила по пет реда от всяка от десетте големи дървени библиотечки. Оставаха ми по още толкова.
Хвърлих парцала в кофата и легнах да диванчето в дъното на кабинета.
Загледах се в тавана. Така наистина си личеше формата на кабинета.
Беше точно като детска рисунка на къщичка. Може би ако имаше и едно коминче... наместих се по удибно на меките възглавнички. Та, едно коминче, от което да излиза пушек... Прозях се. Картинката на къщичка щеше да е... Идеална.