Училището на Феникса

Глава седма

Първата ми реакция беше да изпищя от страх, но тогава разбрах, че седя върху мека рохкава пръст покрита с трева. Огледах се наоколо. Намирахме се в огромен двор приличащ на огромно зелено поле. Тук-там се виждаха хора. На пръв поглед бяха на моите години, но татко ми каза, че късното проявяване на силите е рядко срещано. Затова очаквах да има и по-малки деца от мен.

Както си се бях замислила вървях напред и оглеждах хората, когато изведнъж някаква огромна, космата топка скочи върху мен.
Избутах го от себе си и видях, че моят "нападател" е голям, пухкав санбернард.
Гушнах го, защото беше страшно сладък и започнах да си играя с него. По едно време чух глас на момче, което викаше нещо неразбираемо. Не му обърнах внимание и продължих да чеша кучето по корема, когато пред мен се появиха чифт доста износени кубинки.
-Ето те Магна!!- изправих се и видях момче с около глава и половина по-високо от мен. Беше със светло кафява коса и големи зелени очи. Изглеждаше дружелюбен. И когато го огледах разбрах, че сме облечени почти еднакво. Единствената разлика беше...
-Хей готина тениска!- каза момчето. Имаше хубав мелодичен глас. Погледнах като, че за пръв път тениската си. Беше на една от любимите ми групи Slipknot. И точно това беше разликата в дрехите ни. Неговата беше широка, черна тениска на The Beatles.
-Благодаря! Имаш страхотно куче!
-Да, Магна е прекрасна. Имам я от скоро, но се разбираме... През повечето време.- засмя се той. Точно щях да изръся някоя глупост за това колко лошо е че не я има от малък и да предизвикам неловка пауза, когато чух ядосано съскане. И се сетих, че когато Магна се хвърли върху мен носех клетката на Блек. Обърнах се и видях Магна завряла нос в клетката на му.
-Магна!! Махни се от клетката!- извика момчето, а аз само вдигнах клетката и погледнах в нея. Отвътре ме гледаха чифт много ядосани сини очи.
-Спокойно Блек. Магна не е лоша.- щом чу името си тя започна да лае и да маха весело с опашка.
-Извинявай тя е много любопитна.
-Няма проблем
-Не съм те виждал преди. Нова ли си?
-Да. Току що пристигнах.
-Е радвам се, че ще съм първият посрещнал те с добре дошла. Аз съм Кристофър. Но всички ми казват Крис. 
-Джини. Приятно ми е.- здрависахме се. Точно щях да го попитам защо има толкова малко ученици в двора, когато...
-Джини! Джини къде си??- мама ме викаше.
-Е беше ми приятно да се запознаем. Но трябва да тръгвам.
-Довиждане. Хайде Магна!- проследих го с поглед и тръгнах към родителите си.
-Ето те. Къде беше досега?- мама ме оглеждаше изплашена, сякаш не ме е виждала от цял век. Явно наистина мрази това място.
-Реших да поразгледам и се заговорих с едно момче.
-Няма значение. Трябва да побързаме. Имаме среща с директорката.