Училището на Феникса

Глава осемнадесета

Излязох на двора и се завъртях в кръг. Какво.. какво? Може би полето за пулвинар? Не, не. Щях да изчакам първия мач, за да нарисувам и играчите.
Ами.. училището? Да!
Високите готически кули щяха да изпъкват идеално.

Седнах на тревата със свити крака и започнах да творя.
Не помня от кога се занимавах с това. От съвсем малка обичах изкуството. Няколко пъти бях ходила и на уроци по актйорско майсторство, но глупавата ми стеснителност ме провали.
Дали Сам вече бе изпратил писмото?
Ами ако птиците също не могат да преминат границата? Не. Палида ми каза, че първо трябва разрешение от директорката. А и, Сам не бе разтревожен за Велокс.

Готово! Сега оставаше само да довърша светлосянката и картината щеше да е готова. Щях да я оставя черно-бяла. И да....
-Хей какво е това?- една огромна сянка се спусна върху мен и нечия ръка издърпа скицника ми.
Изправих се, а над мен, яхнал грифон, се рееше някакво момче.
Той заразглежда рисунката, докато грифонът се спускаше на земята.
А аз огледах него. Имаше широки рамене, но това, което ми направи впечатление бяха очите му. Бяха жълти.
-Уау! Много си добра!
-Кой си ти?!
-Знаеш ли? Когато те похвалят се казва нещо от сорта на- БЛАГОДАРЯ!
-Благодаря. Кой си ти?- той се засмя и ми върна скицника.
-Аз съм Ангъс. А Вие невъзпитана госпожичке?
-Джини. Джини Грей.- той се скова леко и отвори уста, за да каже нещо, но аз го прекъснах.
-Това е без значение!
-Е, добре тогава...
-Защо ми грабна скицника по този начин?-той се усмихна.
-Помислих те за една моя приятелка. Тя мисли, че спортуването е за глупаци и предпочита цял ден да лежи на тревата, и да зяпа облаците.
-Хм.. и кое му е лошото?
-Шегуваш ли се? Предпочитам да яздя грифон цял ден, пред това да зяпам облаци!
-Ами не съм сигурна, че яздиш особенно добре..
-Предизвикваш ли ме пуелла?
-Не съм малка! Ясно?
-Да, да..
-И да! Мисля, че ще съм по-добра от теб!
-О, нима..- това момче беше забавно. Обмислях да го шашна. Щеше да умре от страх.
-Тогава да ти намерим грифон и да видим на какво си способна!- засмях се и го последвах към конюшнята.

Влязохме вътре и бях обгърната от познатата, успокояваща миризма на сено.
Първо се престорих на уплашена. Сякаш не знам къде се намирам. Последвах го до клетката на един от кротките грифони, без да изпусна факта, че заобиколи от далече заграждението на Ауреа. Която щом ме надуши повдигна глава и отвори човка, готова да изпищи за "здрасти", но аз и направих знак да мълчи.
И тя разбра! Колко умно животно! Вместо да изписка радостно тя  просъска и щракна с клюн.
Ангъс подскочи уплашено, но се опита да го прикрие сякаш е искал да изтърси сеното от крачолите на панталона си за езда.
Той се прокашля и се обърна към мен.
-Така, пуелла. Това е Фулгур. Защото е бърз като светкавица.- той откачи от стената едно седло и ми обясни как се слага. След това го тикна в ръцете ми, отиде и се подпря на стената със седлата, срещу клетките.

И точно тогава зарязах маската на незнаеща и отидох до заграждението на Ауреа. Отворих вратата, а тя излезе и изписка доволно. Аз се засмях, поставих седлото на гърба и' и го затегнах както ми показа Ангъс.
Вече готова с това аз се обърнах към него и го видях прилепен плътно към стената да трепери.
Съжалих го.
-Ангъс? Добре ли си?
-Ти.. защо?
-Спокойно. Ауреа е прекрасен грифон. Нищо няма да ти направи щом съм тук.
-Тя не те уби!..
-Да, знам. Не идвам за пръв път при нея.-за по-голяма достоверност погалих Ауреа по врата.

-Това е откачено! Тя ще ти позволи ли да я яздиш?
-Мисля, че да. Но първо ще я нахраня.- с тези думи тръхнах към коша с риба. Ауреа ме последва. Повдигнах капака на коша, а тя само това чакаше. Нахвърли се на рибата.

Изяде около тридесет преди да вдигне глава и да издаде доволен гъргорещ звук. Засмях се. Поставих капака обратно върху големия дървен кош и се върнахме при Ангъс, който клатеше стъписано глава.
-Е, господинчо? Ще се състезаваме ли?!- той сякаш се съвзе малко. Поизправи се и ми обясни как се.язди грифон.
След това изведох Ауреа на двора, където се бяха събрали страшно много хора.
Аз се спрях изненадано на вратата. Какво правеха всички навън?
-Леле! Май ще си имаме публика.- явно всички бяха излезли заради хубавото време. Но все още не знаеха на какво ще станат свидетели.
Хвана ме сценичната треска.. добре че Ауреа бе до мен. Тя ме побутна леко по ръката и ме изгледа с нещо наподобяващо привързаност. За толкова кратко време бях изградила връзка с този неопитомен грифон.
А сега, щяхме да изкачим тази връзка на по-високо ниво.