Училището на Феникса

Глава петнадесета

....~Флует~....

-Простете ми господарке. Не можах да достигна оракула на време.
-Няма значение. Оракула ще живее. Важното е, дали успя да видиш лицето на нападателя?- изпитвах страх от следващите си думи.
-Да, господарке.
-Кога?
-Докато бягаше към границата.
-Кой беше?
-Един от... приближените слуги на Мортел.- господарката просъска ядосано. Този изблик на чувства бе нетипичен за нея.
-Върви и бди над повереницата си! Ако забележиш нещо обезпокояващо, не щади сили да я предпазиш!
-Да, господарке.- поклоних се ниско и излязох от Залата на Светлината. Изтрих потните си длани в дългата бяла, роба, която носех. Размърдах се от наудобство. Макар да бях в тяло на осем годишно момиче, бях стара колкото света.
Предпочитах дрехата си от вълча кожа пред тази.

Това момиче, Джини Грей.
Тя произлизаше от велик и могъщ род. И от двете страни на родовете и' всички бяха чистокръвни.
Такава сила и чиста кръв се срещаше рядко.
Повечето такива семейства вече бяха избити.
Тъжната истина бе, че ние, Куидуксите, трябваше да ги браним. Но дълго бяхме пленени във животинската си форма. Дори не разбирахма как за този един век, Мортел не бе поробил измерението.
Този тиранин желаеше единствено и само смърт.
Този... този демон в човешка кожа!

Телепортирах се в училището Оедипус. Необезпокоявана се придвижих до болничното крило. Седнах на един стол до леглото на момичето, готова да бдя над нея колкото е нужно.

Някак щях да обуча младата оракулка.
Щях да я напътствам.
Такава мощ имаше това момиче. Дори в съня си тя излъчваше величие. А тази мощ, бидеше ли овладяна, би могла да унищожи Мортел.
Тя. Тя щеше да ни спаси! Тя!
Джини Грей!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
БЕЛЕЖКА
Хеей, благодаря Ви, че следите историята ми!
В началото изобщо не знаех дали някой ще си направи труда да чете!
Между другото книгата ми е включена в наградите Wattys(не съм сигурна за правописа :D), така че, стискайте палци! ^-^

Чакам мнението Ви за последните глави.
И съжалявам за правописните грешки!! ^-^