Училището на Феникса

Глава тридесет и осем

~.Сам.~

Събудих се още преди час, но все още никой не бе дошъл да ме види. Дали знаеха, че съм тук?
И в същност, защо изобщо бях тук?!
Понаместих се малко на, прекалено меката, възглавница и изпъшках от болката в главата и ребрата.
Помнех само как чувам гласа на Джини и, обръщайки се, едновременно я виждам и пред очите ми пада мрак.
Прекалено объркващо и болезнено, за да го разбера преди да съм хапнал нещо.
Трябваше да поема нещата в свои ръце!
Поизправих се и изпъшках отново при движението. Накарах ръцете си да се раздвижат и отметнах одеалото от себе си.
Бях без тениска и изтръпнах при вида на синьо-жълтити петна по тялото ми. Кой ме беше пребил така?!
Преметнах внимателно крака през леглото и се приготвих за мъчението.
Подпрях ръцете си на леглото и изнесох тежестта на краката. Изправих се, но след секунда отново се върнах на леглото. Болката в главата и внезапния световъртеж щяха да останат в спомените ми за цял живот!
Разтърсих леко глава и се изправих отново. В долния край на леглото имаше метална рамка, на която се закрепих по-стабилно.

Приплъзнах крака и започнах да се придвижвам бавно към следващото легло. От колко ли време бях тук?
Преминах и второто легло.
Третото бе някак изкривено на страни в долния край и трябваше да пусна металната рамка, на която се държах, и да остана без опора за кратки, но това ми беше достатъчно.
залитнах и опитах да хвана рамката, но се подхлъзнах, и падайки ударих коляното си в същата тази рамка.
Строполих се по гръб на земята и от устните ми се отрони неразбираем звук.
Разперих ръце и крака на страни и стиснах зъби заради болката. Оставих студения, каменен под да успокои болката в коляното ми и да ми помогне да се съвзема.
След около пет минути бях събрал наличните ми, колкото и малко да бяха, сили и започнах бавно да се изправям.
Нуждаех се от много обяснения! И знаех кой ще ми ги даде.
Придвижвах се бавно и мъчително към вратата и проклинах като ударен от проклятие трол. Най-на края успях да достигна дървените врати, на които се подпрях, за да си поема дъх. За мой "късмет" вратата се оказа на онези самоподвижни панти. Опората под ръцете ми изчезна, а след миг се намирах лице в лице с пода. Не беше приятна среща!
Чух тихи стъпки, след които се чу и вик на ужас.
-Света Фантасма!!! Защо не си си в леглото?!?-погледнах на горе и видях бабата със зелената коса.
-Гладен съм...
-Защо не ме повика?-попита тя и се приближи да ми помогне... или
по-точно да гледа разтревожено, докато аз опитвам да се изправя.
-Не знаех, че сте тук.-тя цъкна ядосано с език и отиде до огромното си, претрупано бюро.
Чуваше се доста тършуване и звуци на падащи книги, но скоро тя се върна с чифт стари патерици, които бяха малко по-големи от нея.
Взех ги в ръце и, напрягайки мускулите си, успях да се изправя. Застопорих се стабилно на новите си дървени крайници и погледнах на долу. Зеленокосата баба ми се усмихна, но почти веднага усмивката бе заменена от извита на полумесец уста на бабата.
Веднага се връщай в леглото! Още не си оздравял!
-Като стана дума за това...-изпъшках и се наместих по-удобно.-Какво ми се е случило?
-Беше пребит от дървено чучело.- глупости! Не бе възможно едно парче дърво да ми причини това!
-Не говорите сериозно!
-Напълно съм сериозна господин Ветерис!
-Знаете името ми?
-Разбира се! Преди няколко дни търсехте Джини.
-Преди няколко дни ли?! От колко време съм тук?
-Два. Днес е петък, а часовете ще свършат след около половин час.
-Божичко...- как бе възможно?! Трябваше да седна. Придвижих се до едно от канапетата и потънах в мекия плюш. Оставих патериците на страни и подпрях ръце на коленете си. Как едно чучело бе сторило такова нещо? Мислех, че е останало само това, с което се биех в момента.
Помнех как Джини ми извика нещо, аз се обърнах, а след това само мрак...
Джини... как не я бях чул, че идва? Облегнах се на зад и зачовърках в някаква дупка по тапицерията.
Тя дали идваше да ме види? Исках да говоря с нея. Да ми обясни... Видях я да се целува с онзи мазник, но тя ми каза, че е целунала мен. Как това бе възможно?! Или тя ме лъжеше или е била омагьосана. Но силите на Айзък не бяха толкова големи...
Даже почти нямаше... поне вече не.
Но преди... Анжелика... моята Анджи!
Той ми я отне! Но аз отмъстих... макар да му беше малко!
Той не заслужаваше да живее! Оставаше ми Крис, но... ако бяхме тримата, всичко щеше да е на ред.