Училището на Феникса

Глава двадесет и шест

Не знам какво ме прихвана....
Защо реших да направя точно тези неща?!
Нямаше начин да го направя! Никога нямаше да призная чувствата си!
Несъзнателно тупнах с крак и от сеното се вдигна прах. Закашлях се, а Аурея вдигна поглед от рибата си и ме изгледа раздразнено.

Точно на края! Оставаха ми две крачки до вратата, и нали съм карък, някак ударих левия си крак в патерицата, и издадох вик на болка.....
Трябваше незабавно да излекувам крака си!
Нямах време да чакам.
Колкото по-скоро установях контрол над силите си, толкова по-малко хора щяха да пострадат.
Погалих Аурея по главата и я прибрах в клетката и'.
Куцукайки тръгнах към замъка, чиято сянка падаше над двора и правеше надвисналите облаци още по-зловещи.
Добре. Нямаше да се упражнявам в гората. Щях да използвам тренировъчната зала.
Стискайки палци да не срещна Сам по коридора, закуцуках към телепортите. Трябваше да разбера коя е тази сирена, за която ми каза Фантасма. Също да уча с Луси и Пип. Вериятно скоро щяха да се проведат изпитите. А това значеше много учене.
Мама щеше да ме убие щом разбере че съм стигнала до патерици.... Божичко!! Мама!
Все още не бях отговорила на писмото им!
Спрях на място пред вратата на замъка.
За да изпратя писмо ми трябва гарван. А бях твърдо решена да не използвам Велокс! Трябва да отбягвам Сам!
Веднага щом приключех с тренировката щях да напиша писмото и да го пратя по някой друг гарван. Сам бе казал, че Велокс е най-бързия гарван в Оедипус, а не че е единствен.
Допрях длан до голямата дървена врата и изрекох заклинанието, което бях чула от татко.
-Апертус!- вратата проскърца леко, но се отвори и аз влязох.
От Голямата зала се чуваха гласове, но имах работа, а нямах време за разговори.
Заизкачвах стъпалата до телепортите. Знам че бяха ниши вдлъбнати в стената и нямат нищо общо с тръби, но въпреки това продължавах да накърнявам достойнството на вековните каменни образувания. Влязох в тръбата за Тренировъчната зала и се отдадох на няколко секундното усещане за лекота. За секунди забравих че нося патерици и че имам тяло. Но свърши бързо и отново се приземих на краката си.

Бях в тренировъчната зала. Нямаше хора. Бе пусто и вероятно скоро никой нямаше да дойде тук.
Идеално!
Огледах се. Имаше десетина боксови круши. Няколко стола.
Аптечката за бурза помощ. И това е. С какво можех да управлявам силите си?
Седнах внимателно на пода върху дюшеците. Ами ако изпробвах някое заклинание? Не знаех нищо на латински, но можех да поупражнявам контрол над малки предмети или.... заклинанието, което не успях да направя!
Точно така!
Какво бе казала тренер Малификус?...
Хайде Джини! Сети се!
Тръшнах се вбесена назад в дюшека.
Трябва да познаваш добре животното, в което ще се превръщаш. За предпочитане и да познаваш способностите.
Добре, добре. Изправих се в седнало положение. Поех си дълбоко дъх и призовах силите си.
-Фектум!-извиках. Нищо. Но може би бърках заклинанието...
-Фиктум!- НЕ! По дяволите!!! О, хайде! Така, добре! Да видим.... животно, животно, жив... Блек!
Точно така! Котка.
Добре. Малко, гъвкаво тяло. Големи очи със способност за нощно зрение. Дълга опашка спомагаща за пазене на равновесие... какво друго бе казал мосю Алба?
Да! Котката е едно от
най-своенравните животни!
-ФАКТУМ!- почувствах напрежението, натрупващо се под кожата ми. Видях как ръцете ми заблестяха с мека бяла светлина, която постепенно се усили. Кожата ми се опъна. Имах чувството че ще се разкъса и вътрешностите ми ще се разпилеят по пода.
Изведнъж болката в кракът ми изчезна. Ослепях. Усетих как всяка част на тялото ми се смали до миниатюрни размери.
Почуствах всяка част от тялото си по различен начин.
Постепенно зрението ми се възвърна. По-силно от когато и да било. Чувах всеки шум. Дори най-тихия. Приклекнах леко и скочих на метър от мястото, на което се намирах до преди миг.
Но когото стъпих и със задните си крака на земята усетих болка, от която несъжнателно изсъслах.
Погледнах задния си ляв крак... лапа. И забелязах тънка струйка кръв, която обагряше късата ми черна козина в кервеникаво-кафяво.

Трябваше да възвърна нормалния си вид и да отида до билничното крило. Напрегнах се и опитах да извикам силите си, но не се получи нищо.
Може би трябваше да изрека заклинанието.
Напрегнах се, за да извикам силите си отново и изрекох заклинанието. Но от устата ми, или по-точно от муцуната ми излезе само:
-МЯУ!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
писи, писи
Здравейте, съжалявам за забявянето, но бях започнала да пиша нещо и го изтрих и написах това, защото измиалих нещо съвсем различно за продължение....
Надявам се че главата Ви е харесала и също книгата за тези, които сега са започнали да я следят.
Честит 24-ти Май(с ден закъснение)
И приятен последен ден от ваканцията за учениците. ^-^