Училището на Феникса

Глава двадесет и осем

Не очаквах да се случи точно това...
Наистина!
Той ме позна! Позна ме!
Щом изрече името ми сякаш... сякаш почувствах всичкото щастие на света!
След това ми обеща че ще върне истинския ми облик и прегръщайки ме хукна на вън.
Издирвахме тренер Малификус около половин час, през който Сам и Крис обикаляха от телепорт в телепорт и я търсеха навсякъде.
Крис през цялото време ми се извиняваше, а мен вече ме боляха ушите.
Най-накрая я открихме в Залата по магии да разпердушинва едно чучело.
Щом видя момчетата се изненада, но се доближи до тях.
Сам пристъпи напред и ме измъкна от прегръдката на топлите си ръце, които все още бяха голи. Когато разбра че съм аз той направо излезе. Без да се облече.
-Тренер! Трябва ни помощ.
-За какво?
-Джини.
-Грей ли? Не съм я виждала отдавна. Кжете и' че ако продължава да пропуска часове по този начин, никога няма да си вземе изпитите. Бягането от часове е неприемливо!
-Тя не бяга от часовете!-извика Сам. Стреснах се и подскочих, с което привлякох вниманието на учителката.
Тя ме изгледа продължително, а аз се взирах настоятелно в очите и'.
-Хмм... Кой е това?- попита тя и погледна Сам.
-Точно за това искахме да говорим с вас. Джини. Тя се превърна в котка и не може да се преобрази.
-От колко време е така?-попита тя язвително.- Минута, двадесет минути? Не разбирам, защо идвате да ви помогна, след като тя ще се преобрази сама от изтощение.
-Но... Тя е така от около два часа.- Малификус се извърна очудена към Крис.
-Невъзможно! Няма начин да е издържала толкова дъл.... Мамка му! Дай ми я!- леле тази жена си менеше настроението по-често и от котка... Оу, ирония!
От топлите и удобни ръце на Сам, се озовах в кльощавите и потни ръце на учителката. Тя ме огледа, което честно да си призная ме смути. Щом приключи и с оглеждането на ушите ми тя ме върна на Сам.
Той ме прегърна, а аз се наместих по-удобно и... замърках. Усетих се макар и късно. Бясна на себе си и глупавите ми котешки реакции скочих от ръцете му и седнах на земята.
Така вече е по-добре.
Сега поне нямаше опасност да замъркам отново.
Усетих че Сам ме гледаше, но отказвах да го погледна. Аз от своя страна наблюдавах тренер Малум.
Начинът по който крачеше в кръг ме хипнотизираше. Исках да скоча върху краката и' и да ги захапя.
Какво?!
По дяволите! Трябваше скоро да се върна във собствения си вид, защото иначе щях да се побъркам.
Изсъсках.
Малум се зкова на място и ме погледна стреснато.
Демонстративно започнах да мятам опашката си, за да разбере че търпението ми се изчерпва.
-Мисля, мисля! Успокой се!- изсъсках и' отново и легнах на лапите си.
Ако не друго поне можех да си поспя.
Явно имаше и хубава страна на това да си котка. Можеш да спиш навсякъде!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Добре, събуди я!- чух шумолене и след това някой ме побутна леко по левия преден крак.
Я чакай! Кой крак?!
Изправих се рязко и разочарована разбрах че не съм сънувала.
Бях котка.
Крис бе приклекнал до мен.
-Малификус май измисли нещо.- изправих се и извих гърбът си на дъга, защото бях схваната.
Бавно се доближи до учителката и Сам.
-Сега момчета, слушайте ме много внимателно. Ще обединим силите си и ще превърнем Джини отново в момиче. Готови ли сте?- те кимнаха и застанаха до Малификус. Аз седях на земята пред тях. Малка, незначителна и крехка...
Изплаших се.
-Заклинанието е reditum. Щом кажа "Сега" насочвате силата си към нея.
Какво!!?
Как така "към нея"? Ще ме обстрелват със заклинания докато някое не сработи ли?! Бях готова да възразявам по всички възможни начини, но още преди дори да съм изсъскала Малификус извика и върху мен се изсипа вълна от преливащи се цветове.
Имах чувството че всички кости в тялото ми се чупят и след това заздравяват подигравателно бавно.
От устата ми излизаха едновременно човешки и котешки крясъци.
Отново. За втори път днес изгубих зрението си и промених формата си.