Училището на Феникса

Четиридесет и пет

Всяка сутрин се събуждах точно в шест часа, измивах си зъбите, обличах удобни дрехи и тръгвах боса към тренировъчната зала. Пристигах там два часа преди Сам, за да мога да тренирам малко и сама. Правех серии коремни преси, лицеви опори и катерене по въжетата, но все още не се усещах както преди. Повтарях упражненията отново и отново. След това пристигаше Сам. Упражнявахме различни бойни техники.  След това  обиколки на салона, храна която ни носеха горе, за да не тормозим останалите ученици с миризмата си на пот, кратка почивка и всичко от начало.
Вечер се прибирах в девет и едва намирах сили за бърз душ преди да се разпадна в леглото и да спя.

Това продължаваше цяла седмица. Всяка сутрин откривах нови и нови синьо зелени петна по цялото си тяло. Изправих се и седнах в леглото си. Усетих силна болка в лявото си бедро и поех рязко въздух през зъби, за да не извикам и да събудя Пип.
Както предишните дни влязох банята и започнах да мия зъбите си. Докато търках старателно огледах лицето си в огледалото. Кожата ми бе с лека руменина, но вероятно бе защото точно се събудих.
Изплюх водата и тръгнах обратно към спалнята. Видях нещо върху измачканите завивки на леглото си. Приближих и видях кутия, нескопосано опакована с жълта хартия.
Избърсах водата, останала по устата ми, с опакото на ръката си и разгледах от близо кутията.
Имаше малка панделка отгоре и нищо повече. Нямаше какво друго да направя освен да разопаковам кутията. Разбира се, знаех че никой не може да влезе в стаята освен мен и Пип, но все пак се бях притеснила.
Разкъсах хартията и отдолу се показа обикновена картонена кутия.

Отворих я и... Господи!
Днес бе Коледа!
На дъното на кутията лежеше стъклена топка.  Взех я внимателно и я заразглеждах. Събираше се  в едната ми ръка. Повърхността бе гладка като... ами като стъкло. Разтърках я с палец, за да запомня усещането и ми се стори, че стъклото изчезва, а отдолу се подава нещо друго.
Седнах на леглото и увих малкото кълбо в блузата си. Забърсах го хубаво и го развих. Издишах дълбоко и зяпнах кълбото.
Не беше стъкло, а вечен лед. Веднъж Пип ми бе разказвала за него. Можеш да го намериш лесно, но единствено феите могат да го обработват.
Вътре в кълбото имаше стръкче разцъфнала лавандула.
Това бе най-прекрасния подарък, който някога бях получавала. Огледах стаята, Пип бе изчезнала.
Трябваше да я намеря и да и благодаря...Не!
Първо трябва да опаковам техните подаръци!
Бях направила портрет на Пип, Луси, Ангъс, Тай, Крис и Сам, но все още не бяха опаковани. Като се замислех нямаше и в какво да ги опаковам.
Изватих портретите от гардероба си и ги загледах. Какво можех да направя, за да не изглеждат толкова голо. Панделка? Да!
Представих си всяка от картините навита на руло и вързана с дебела, червена панделка.
Изумявах се колко съм напреднала в контролирането на силите си. Пред мен на леглото лежаха шест еднакви рула хартия. Разтлих слепоочията си, защото изведнъж главата ме бе заболяла. Постоях, взирайки се в една точка, за да де съвзема и скоро вече бях малко
по-добре. Грабнах портретите и изхвърчах от стаята. Часът бе към седем и половина, което значеше, че в голямата зала, може би, в момента има закусващи хора. Влязох вътре и се заковах на място. Залата беше пълна. Цялото училище се бе събрало. Смееха се, разменяха си подаръци и пееха песни. Във въздуха се носеше аромат на шоколад, който ме опияни и, за секунда, ме накара да забравя къде съм. Усмихнах се широко, за пръв път от седмици, и се запровирах към нашата маса. По път честитих Коледа на всички.
Най-накрая стигнах масата и с облекчение забелязах, че всички, които ми бяха нужни са там.
Пип бе с гръб към мен и ми се отдаде идеална възможност да я удуша с прегръдка.
-Благодаря!-изпищях в ухото и'.
-Джини!- засмя се задавено, след като я пуснах. Странен дачин да благодариш за коледен подарък чрез удушаване.
-Не се стърпях.
-Какво носиш там?- погледнах към рулата в ръцете ми и се смъмрих на ум. Не бях отбелязала коя картина на кого е.
-Ами...вашите подаръци.
-Имаме подаръци?-извика Крис.
-Разбира се!
-И аз ли пуелла?
-Без теб за къде братче?- засмях се и прегърнах Тай.
Имаше само едно решение на проблема. Магия.
Призовах силата си и накарах всяко от рулата да отиде при този на когото принадлежи.
Чух няколко възгласа и след това шест последователни тупвания на хартия върху масата.
Отворих очи и със сигурност се изчервих, когато видях как са ме зяпнали всички.
-Е? Какво чакате? Вижте си подаръците!
-Но...
-Никакво "но" Пип! Отваряй!- всички сведоха поглед към рулата хартия пред себе си и бързо развързаха панделките, развиха хартията, и...нищо.
Никакво реакция! Не им ли харесваха? Толкова много се постара да се получат, а те...
Чух нещо. Хлипане? Обърнах се по посока на звука и видях как Пип е покрила устата си с ръка, а от очите и' се стичат сълзи.
Тя насочи замъгленият си от сълзи очи към мен и се разплака още повече. Стана от стола си и се хвърли на врата ми. Засмях се, но усещах, че и от моите очи се стичат сълзи.
-Невероятно!- зад мен се чу гласът на Тай.
-Прекрасни са, Джини!
-Сякаш е снимка!
-Не съм чак толкова добра Ангъс.
-Моля!? Ти изобщо виждала ли си как рисуваш?
-Да, мисля, че съм.-всички се смееха, но виждах как очите им проблясват издайнически.
Пръстените! Как можах да забравя? Изчаках Пип да седне и застанах зад стола на Тай. Подпрях се на облегалката му и затворих плътно очите си. Не бях правила толкова тежка магия. Поне не и умишлено. Но сега трябваше.
Изолирах всички шумове около себе си. Представих си шест стъклени пръстена, като моя, но не съвсем. В моят имаше ониксова пеперуда, в този на Сам направих птица, а в пръстена на Пип цвете. Всеки щеше да се различава по това от другите, но нещото, което щеше да е еднакво за всички бе невидимо за незапознатия.
От вътрешната страна на всеки пръстен изгравирах око. Окото на пророка. Ако някой, който носи пръстена се доближи до друг с такъв пръстен, знакът започваше да излъчва топлина.
Така щяхме да се разпознаваме.
Тай-мечка
Ангъс-вълк
Крис-куче
Луси-звезда
Всеки имаше отличителен белег. И сега бе времето да го приемат като свой.
Отворих рязко очи и чух шест отчетливи издрънчавания, последвани от тъпия звук на падащо на пода тяло.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
                  Хеееей!
Както обещах!
Нова глава. По същото време!
Кратка, но надявам се, хубава.
Чакам мнение меденки мои!
Искам дълги коментари!!!
П.П за тези, които не знаят как изглежда лавандулата, горе съм сложила снимка.