Училището на Феникса

Глава девета

Пред мен се разиграваше наистина нормална сцена която от части отвлече вниманието ми от факта, че учителят беше изцяло зелен.

-Веднага!

-Не мога господине!- мисля, че момчето беше на път да се разплаче. И тогава го познах. Беше русото момче, с което се заяждаше феята.

-О да, можеш! Разрежи опашката на гущера!

-Но ще го боли! А и той никога няма да ми прости

-Ако не го направиш ти, ще го направя аз. А това няма да е добре за Тонс.

-Ами ако не порасне нова? Какво ще правя тогава?
-Това упражнение е с цел нагледно да изучите физиката на всички животни. Днес е ред на гущерите. Сега режи!- с треперещи ръце момчето вдигна скалпела и с бърз, но крив разрез сряза опашката на белия гущер лежащ на чина.
Гущера едва трепна и след около десет секунди
(през, които русото момче ронеше сълзи), от раната нямаше и следа. На мястото на старата опашка беше пораснала нова, която леко проблясваше в различни цветове всеки път щом гущера я раздвижи.

-Ето. Това ученици се нарича регенерация. Сядай Никалъс!

-Добър ден.- поздрави директорката до мен, а цялата стая подскочи с колективен писък.
-Мис Малум, каква приятна изненада!- изглежда само на учителя му беше приятно, защото целия клас гледаше директорката със страх. Защо всички реагират така щом я видят?

-Радвам се да се видим мосю Алба. Но не съм дошла да си бъбрим. Водя Ви новата ученичка.- след тези думи ме избута напред усмихна се на класа и просто излезе от стаята.
-Ъмм.. здравейте!- всички се бяха втренчили в мен. Усещах как дланите ми се потят. Имах чувството че те оглеждат рошавата ми коса и измачкани дрехи повече от необходимото.

-Здравейте госпожице. Моля представете се на класа.- каза господин Алба. И седна зад голямото си дървено бюро покрито с множество стари и прашасали книги.

-Казвам се Джини Грей и съм магьосница.- след тези мои думи последваха няколко изхихиквания, но те бяха заглушени от ахкванията. Какво? Да не би да казах нещо лошо? Едно червенокосо момиче със бяла тениска се изправи.

-Родителите ти да не би да са Силвия и Лоран Грей?
-Да... защо?
-Леле! Но защо чак сега идваш в училището?
-Ами, едва преди ден разбрах каква съм и затова идвам две седмици след началото на учебната година.- отново започнаха шушикания. Момичето с червената коса ми се усмихна съчувствено и ми помаха да седна до нея.
-Добре Джини. Седни където намериш място.- тръгнах към момичето.