Училището на Феникса

Глава четиринадесета

....~Сам~....
Беше петък
От събота насам не бях спал нормално. Просто... не можех. Това момиче не знаеше кой съм. И аз.. май не исках тя да разбере.
Тя и сега не ме харесваше.
Джини. Джини Грей.

От както я открих в гората не я бях посещавал в лекарското крило. Но Крис и Пип всеки ден бяха там. Дори Тайлър! Явно той наистина я приемаше като по-малка сестра. Те ме осведомяваха, че още не се е събудила.
Отровата от дървесна жаба по стрелата не бе много, но бе достатъчно за кратка кома. И въпреки, че знаех това, пак се притеснявах за нея... Какви ги говоря?!?
Никога не бях мислил по този начин за момичетата. За, което и да било момиче!

ЪГХ!! Трябва да я изкарам от мислите си!
Тя бе просто мимолетна тръпка, която не си заслужаваше.
-Хей, Сам! Къде се отнесе?- Крис и Андрю ме наблюдаваха изпитателно. Изправих се от канапето, в което се бях излегнал. Бяхме в общата стая и се чудехме какво да правим. Да, бе петък, но часовете бяха свършили, а навън валеше и не можехме да играем пулвинар.
Влачейки се, се домъкнах до хладилника в ъгъла и си взех една бира.
Кенчето бе покрито с капчици вода и си намокрих ръката. Върнах се в канапето и раздразнено избърсах ръката си в панталона. Напипах нещо в джоба си. Извадих го и видях лист хартия згънат на две. "Почисти стаята!"
Айзък!
- Ще го убия!- просъсках.
-Какво каза пич?
-Нищо.- наблюдавах момчетата. Те седяха на пода и играеха на някаква видео игра със зомбита. Явно Андрю спечели, защото вдигна победоносно ръце над, все още зелената си коса.
-Мамка му!!- изкрещя Крис и удари възглавницата, върху която седеше. Това ми напомни какво исках да направя с главата на Айзък.
-Момчета аз ще лягам.
-Ооо да неби принцесата да се измори?-засмя се Андрю.
-Млъквай, леприкон такъв!- засмях се и метнах една възглавница по зелената му тиква.
-До утре.
-Сладки сънища Сами!- леле щях да набия този леприкон!

Прибрах се в стаята си. Бях ужасно изморен. Изтърсих се на леглото и затворих очи, но от мрака изникна лика на Джини. С полепнали по лицето листа и стрела забита в рамото. Изглеждаше толкова крехка. Когато я молех да не заспива, да не ме оставя тя... само ми се усмихна. Тази усмивка...
-ГЛУПАК!!!- изправих се рязко и съблякох тениската си. Захвърлих я на пода и влязох в банята. Просто исках да я разкарам от мислите си.
Влязох под горещата вода и я оставих да отпусне мускулите ми.
Стоях така докато водата не стана студена. Излязох и взех една от кърпите до душа. Забърсах мократа си коса и намъкнах чисти боксерки.
Докато миех зъбите си чух как вратата на стаята се отвори. От всички възможни съквартиранти ми се бе паднал точно той.
Айзък!
Този кретен...
Щеше да си плати за всичко. За всяка една грешка, лъжа и... отнет живот.