Училището на Феникса

Глава четиридесет

МОЛЯ, ПЪРВО ПРОЧЕТЕТЕ ПРЕДИШНАТА ГЛАВА!!!

~.Сам.~ по-рано

Отворих очи и видях някой седнал до краката ми. Фиксирах човека и познах Джини.
Беше се взряла в нещо пред себе си и от очите и' се стичаха сълзи.
Трябваше да говоря с нея. Ако не за глупавите си чувства, то поне за Айзък.
Съсредоточих се и повиках самообладанието и божията благословия на помощ, за да не прозвучи гласът ми като крякане.
-Джини?- тя се обърна със странно изражение в очите и заби поглед лицето ми. Вероятно цялото ми лице бе в синини... В следващия миг тя се озова на два метра от леглото и закрачи стремглаво на пред. Извиках след нея.
-Джини! Къде отиваш?!- но тя продължи на пред, избута вратата и изчезна.

Господи!
И какво сега? Да я последвам ли? Или само ще си докарам болка докато я гоня?
По-добре да помисля за какво да говоря с нея...
Честно казано не знам защо се вманиачих толкова по нея. Но от мига, в който я видях на стълбището как местеше учуден поглед по нишите, нещо ме накара да я наблюдавам от близо.
Така открих много от странните и' навици.

Когато яде не се интересува от това кой е около нея или колко яде. Тя се отдава с цялото си същество на храната.
Притваря блажено очи всеки път щом отхапва. Попива вкуса и мириса на всяка отделна подправка.

Или когато се опитва да се сети за нещо. Смръщва черните си вежди над искрящите, зелени очи, несъзнателно пощтраква с пръсти, или си играе с черния пръстен на ръката си.
Когато се смее смръщва леко нос, а смехът и' кара всички на около да се усмихват.
Тя е изключителен човек.
Човек, който искам да опозная, дори да е само като приятел!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~.Джини.~
Сам се запъти на някъде и аз тръгнах след него.
Той заобиколи стълбището и внимателно седна на изтъркания килим. Повдигнах вежди учудено, но седнах пред него.
Кръстосах крака и се наместих удобно, готова за болезнен разговор.
Погледнах го изпод вежди и забелязах, че отново е стиснал челюст.
Нямах представа какво точно да му кажа, но реших да започна с двойника на Малум.
-Сам, ще ти кажа нещо, но за сега не го споделяй с никого. Ясно?- той вдигна глава и видях как блеснаха очите му, но след това той забеляза и сериозното ми изражение и челюстта му отново се стегна.
-Какво?
-В училището има нещо нередно. Нещо, което не трябва да става.
-За какво говориш?
-Бях в библиотеката. Видях Малум.... но не беше Малум.-сама разбирах колко безсмислено звучат думите ми, но таях надежда, че той няма да ме помисли за луда.
-В коя библиотека си била?
-Онази ,в която книгите са на стар латински или други езици. Там рафтовете са подредени в кръгове.-поясних, след като видях объркването му. Изведнъж очите му се ококориха.
-Била си в забранената библиотека?!? Как изобщо влезе? Тя е защитена! Колко пъти си била там?!
-Шъъъът! Мълчи!- беше започнал да повишава тон и можеше някой да дойде и да ни подслуша.
Изправих се и погледнах над стълбището към телепортите и вратата на Голямата зала.
Нямаше никого.
Върнах се на мястото си и изгледах сериозно Сам.
-Изслушай ме!- той прокара ръка през лицето си и още скрил очи с ръце кимна.
-Видях директор Малум, но не беше истинската тя. Беше някой друг в нейния облик.- Сам бе вдигнал глава и ме гледаше съсредоточено.
-Как разбра, че не е тя?
-Не куцаше.
-Моля?
-По-рано бях имала час с нея и забелязах, че куца, но имитаторът не куцаше.
-Господи...-прошепна той.-Видя ли те?! Направи ли ти нещо?!
-Не, не! Спокойно. Използвах магия.
-Магия? От кога можеш да контролираш способностите си?!-въздъхнах. Отклонявахме се от темата.
-Сам! Съсредоточи се! Това не беше директорката, разбираш ли?! Отидох в кабинета и'. Тя беше там. Истинската тя. Разказах и' какво е станало.
-И?
-Каза, че съм права. И че трябва да разбера кой е този човек, защото тя не може сама...
-Само това ли?
-Не.-поклатих глава и погледнах към Голямата зала.
-Каза, че трябва да намеря начин да разпознавам съюзниците си.-извърнах се към него.-И ми трябва помощ.
-Знаеш, че ще ти помогна независимо с какво.
-Добре. Тогава...-свалих ониксовия пръстен от ръката си и се съсредоточих. Трябваше ми пръстен подобен на моя, но по-малък. Добавих и нещо от себе си, което да ми служи за помощ.
Отворих очи в дланта ми се материализира втори пръстен. Подадох го на Сам.
-Никога не го сваляй!
-Добре, но имитаторът може да копира пръстена.
-Не напълно. Повярвай ми.
-Добре. А какво ще правим?
-Трябва да кажем и на другите. Нека да са на щтрек.
-На кого ще кажем?
-Пип, Ангъс, Андрю, Луси, Тай... не знам дали да се доверя на други.
-За момента мисля, че е добре.
-Чудесно. Но дали не трябва да се върнем в Залата?
-Света Фантасма! Забравих... днес е петък.
-Последният учебен ден за годината!-ахнах и аз.
-Директорката би трябвало да разясни как ще се процедира утре на погребението, нали?
-Да. Да вървим.- кимнах и помогнах на Сам да се изправи.
Тръгнахме към Залата. И изведнъж видях чантата си на земята. Явно я бях изтървала,  когато се сблъсках с рижкото. Трябваше да разпитам Сам за него.
Наведох се и внимателно огледах дали книгата е непокътната.
Преметнах чантата на рамото си и продължих да вървя.