Училището на Феникса

Глава единадесета

Очевидно мистър П. (това значи джудже. И не, това не е името му, но всички му казват така.) изобщо не се е шегувал.
Два учебни часа от по петдесет минути, прекарани в скучни факти и изморително писане с паче перо върху пожълтял пергамент.
Научих за няколко войни и съюзи. Водачи на магическите съсловия. И много други.
Но признавам си- малко намразих господин П. Наистина. Когато разказва урок е ужасно флегматичен, но извън това време може да те разсмее с две думи, без да знаеш защо.

Влачейки се по коридора към телепорта, слушах как момичетата се оплакват.
-Защо трябва да учим всички тези дати? Ами, че повечето от тези хора вече са храна за червеите. Нали се гради нова история? Защо да учим старата? Все пак....
-Стига вече Пип! Наду ми главата. Всяка година е едно и също. Не свикна ли?- Пип се усмихна и каза с нормален тон:
-Да, но ако не се оплача поне веднъж денят няма да е пълноценен.- трите се разсмяхме и се придвижихме напред.
-От колко време учите тук?
-Аз съм тук от четиринайсет годишна. А Луси от тринайсет годишна.
-Но и трите сме на една възраст. Защо тогава аз откривам силите си чак сега?- Луси се замисли.
-Може би защото всеки се развива различно. Някои се раждат със способностите си и израстват с тях. Но при други не е така.- реших да не засягам тази тема повече.... засега.

-Джини какъв час имаш?- обърнах се към Луси, която се беше притиснала до Пип. Вече бяхме на стълбището, а то бе претъпкано.
-Амми...- някак изрових програмата от задния си джоб. Все още нямах чанта.
-Имам Магии и заклинания. Вие? Луси се замисли:
-Аз май имам Зоология.
-Аз съм при Санус. Имам лечителство.
-Е, жалко. Ще се видим после.
-Да. До после.- те се отдалечиха от мен.
И тогава се сетих- кой е телепорта за кабинета по магии? Стълбището бързо се опразваше. Не можах да попитам никого, защото всички бързаха.
Докато се усетя бях останала сама по средата на стълбището. Оглеждах телепортите един по един, но не откривах отличителни белези. Ама, че излагация още на първия ден да изпусна час.
-Ъгхъм!- толкова се бях замислила, че това изкашляне зад мен едва не ми докара сърдечен удар. Обърнах се, а зад мен стоеше Сам. Недружелюбното момче от стола.
-Пречиш ми да мина.
-Оу.. ами добре.- какво ми ставаше? Той тръгна по стълбите нагоре.
-Извинявай?- той спря, но не се обърна. Продължих.
-Би ли ми казал коя от тръбите е към кабинета по магии и заклинания?
-Какво е тръба?-той се извърна леко към мен.
-Аз.. така наричам телепортите.- мога да се закълна, че се усмихна.
-Това е глупаво.- не знаех как да му отговоря..
-Е? Идваш ли?- вдигнах поглед към него. Гледаше ме с крива усмивка.
-Къде?
-Ако не побързаме ще изпуснем часа.- последвах го, все още мълчалива.