Chapter 40 - Painful

12.5K 412 69
                                    

Препоръчвам да ги слушате <3

Christina Aguilera - Say something

Kodaline - All I want

Taylor Swift - Safe and sound

-Идиот!Нещастник! Ти нямаш сърце! Как си могъл да направиш това, знаеш ли, че Най ..

Развиках се като побъркана без да мога да се спра, когато той буквално ме нападна и ме хвана за устата, за да спра да говоря. Ръцете му миришеха на алкохол и той ме внесе вътре като прасна вратата. Идиот. Започнах да го бутам и махнах ръцете му от мен като се отдръпнах и продължих с това, което имах да му казвам. Нямаше друг начин, по който да си изкарам яда към него, той го заслужава токлова много. И с всяка дума, която ръся, пак не ми минава. Болката си стои. Но не спирах, мислех си, че ако спра да викам всичко ще се стовари върху мен и мислите ми ще ме връхлетят, не излизащи от главата ми като демони.

-Знаеш ли, че си счупил реброто на Найл?!Знаеш ли какво щеше да ти се случи, ако му имаше нещо по-сериозно?! Но ти не си даваш никаква сметка, само удряш наред без да мислиш с проклетата си глава! И защо го направи, това дори не е ревност, Хари, ти просто му завиждаш, защото той е мил и добър и ти никога няма да бъдеш като него! И знаеш ли какво щеше да стане, ако той те беше обвинил в полицията?!

Хвърлих токчетата си на една страна, а той просто стоеше. Просто стоеше и ме гледаше. Само с погледа си ми казваше толкова много неща. Очите му бяха червени и болезнени за мен.

-Защо го направи? Защо? Той не ти е направил нищо, ти си чудовище, не мога да те понасям..Това дори не е човешко.

-Защо съм го направил?! Мамка му, защо съм го направил? По-тъп въпрос не можеш ли да питаш? А ти какво си мислиш, че като идваш тук и се правиш на голямата съдистка ще ме нараниш ли? Истината е, че, по дяволите, не ми пука! Не ми пука нито за Найл, нито че съм му счупил ребро, нито че е в болница. Н-Е С-Ъ-Ж-А-Л-Я-В-А-М! Няма и да съжалявам, Кейтлин, не давам пет пари за него, радвам се че го направих, беше най-хубавото преживяване в живота ми!

Както си стоеше спокойно изведнъж избухна и започна да говори със злоба в очите си. Никога не съм го познавала. Всичко е било една голяма заблуда. Зеленият проблясък в очите му изчезна. Сякаш пред мен стоеше само тялото му, душата му беше съвсем другаде. От устата му излизаха думи, които и самият той знае, че не мисли. Но не спира да ги казва. Отново и отново.

Dependent on you #WattysBulgaria2015Where stories live. Discover now