В историята може да бъде срещнат вулгарен език,затова всеки който я чете поема този риск.Приятно четене хх.
Ню Йорк. Mercy college. Баба Уилма. Всичко, което исках. Най-накрая щях да живея живота, за който мечтаех от толкова време. Родителите ми винаги са се държали с пренебрежение към мен,та аз почти не ги виждам. Буквално живеех сама. Най-добрият ми приятел - Луи.Този човек е бил с мен по време на най-трудните ми мигове и най-тъжно ми е,че няма да се виждаме толкова често вече. Моята мечта е да уча и живея в Ню Йорк,а неговата-в Лос Анджелис. Но нека започна отначало. Аз съм Кейтлин Джонсън.Едно обикновено момиче на 19. Родена съм във Вашингтон,израснала в средно семейство. Единствено дете съм.Имам братовчедка, която също живее в Лондон и е една година по-малка,но е тръгнала по-рано на училище. Тя се казва Макензи. Никога не сме били близки. В училище тя винаги се движеше с известните и се правеше,че не ме познава. Може би така беше по-добре и за двете ни.Винаги съм била самотно дете,без приятели,без нормални родители,които не са затрупани с работа. Всъщност родителите ми са разведени. Но и на двамата не им пука как се чувствам аз. Никога не им е пукало. Баща ми живее в Джорджия с новата си съпруга. Не изглежда сякаш майка ми е разстроена от това,явно никога не са се обичали. Аз съм тяхната грешка,която не е трябвало да се случва.Всяка година ходя на гости там. Поне той е щастлив.Не съм от типа момичета, които се опитват да разделят баща си с любовницата му,за да събере отново родителите си. Просто виждам,че е безнадеждно. Опитвам се да го приема,колкото и да ми е трудно.
Относно майка ми,тя пътува.Винаги. Всеки месец.Връзката ни никога не е била стабилна,тя се прави,че ме обича и се грижи за мен,но и двете знаем,че не е така. Никога не съм отваряла тази тема с нея.Тя дори няма време да си говорим. Чувствам родителите на Луи много по-близки отколкото своите. Въпреки че през повечето време те ми съчувстват, дори и да не го казват направо.С Луи се запознахме в пети клас,дотогава бяхме просто познати,живеещи на една улица. Той е прекрасен. Дори и да не го виждам,той ще си остане най-добрия ми приятел и винаги ще е в сърцето ми.Имаме толкова общи спомени. Той ще ми липсва най-много от всичко тук.Искам да започна нов живот, без да познавам никого,освен баба Уилма.
А тя ли,тя е баба мечта.Мога да и споделя всичко,говорим си по телефона всеки ден,тя е толкова мъдра. Винаги знае какво да каже,как да ме развесели,дори и от мили разстояние. Радвам се,че ще живея при нея.Последно бях в Ню Йорк на 10 и помня всичко, сякаш беше вчера.В къщата и имаше врата за мазето,това си остана любимото ми място.Беше толкова обикновено,но означаваше толкова много.Баба ми е разказвала много истории за това мазе,когато е била малка.Обичам тази къща,а и баба е израснала там. Не се нуждая от общежитие.Честно казано ще ми бъде трудно да се приспособя.В началото съм затворена и трудно общувам с хората,затова и имам малко приятели.Но поне са истински.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
