Rihanna - FourFiveSeconds
Fifth Harmony - Boss
LMFAO - Sexy and I know it
Не мога да се насладя достатъчно на този гиф.
Гледна точка на Кейтлин
- Май станахме прекалено много хора.
Може би не трябваше да му казвам, но когато надникнах през вратата на тоалетната виждах толкова непознати лица, дори не можех да видя къде се дяна Лола. Бяхме .. двойно повече, не, тройно. Влязох отново в тоалетната и затворих вратата, облягайки се на нея по гръб.
- Лола да не е поканила други хора?
Когато онзи каза няколко приятели имах наум наистина няколко, а не цяла гвардия.
Някой започна да бута вратата на тоалетната, а аз се борех с него и не изглеждаше да разбира, че има някой вътре.
- Малко. Отивай да се забавляваш, прати поздрави на Зейн.
Реших да не му показвам притесненията си. Не искам всеки път просто да дотичва до мен и винаги да го викам. Ще се оправим сами, не че има такъв голям проблем.
- Сигурна ли си, че всичко е наред?
- Наред е, Хари. Спокойно, ще ти се обадя, ако има нещо.
По дяволите този отвън прекалява и не е момиче определено. Или е някоя боксьорка, която има ръце, по-големи от тези на Хари. Добре, отхвърлям тази идея. Ако ме бутне силно както преди малко ще изхвърча. Затова и исках да затворя по-бързо на Хари.
- Хари ..
Той беше отишъл при всички и се чуваха викове „Скачай" и „Давай, Зейн! „ . Лол, докъде ли е стигнал Зейн.
Исках да му кажа само едно нещо.
- Обичам те.
Затворих без той да успее да ми отговори, защото който и кретен да беше отвън прекали ужасно много и отвори вратата, праскайки ме по лакътя, който изтръпна и не можех да го усещам. Това чувство определено беше гадно и може би беше само една врата, но усещах сякаш са ми сложили кран отгоре за няколко секунди. И това ме изнерви и без това ми прекъсна разговора, исках да чуя игривия глас на Хари, казвайки, че ме обича.
Майната му на този. Добре, наистина трябва да се успокоя. Само след като го наредя като хората.
- НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ ИМА ЧОВЕК ВЪТРЕ ? Какво си се разбутал сякаш се състезаваме?!
Започнах .. поне исках да звучи любезно, затова говорих на „вие", но ме връхлетя „Хари гневът" и изобщо не си правих труда да звуча мило на края на изречението. Поне му стана ясно, че съм се раздразнила.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
