One Direction - If I could fly
One Direction - Once in a lifetime
Beyonce - Listen
"If I could fly , I'd be coming right back home to you."
Гледна точка на Кейтлин
Почувствах всичко толкова нереално, почувствах го като плод на въображението си.
Не знам дали го болеше, но мен ме разкъсваше. Всичко, което чувах, беше заглушено, всичко, което виждах, избледняваше, аз се разпадах.
Това трябваше да е рожденият ми ден. Това трябваше да е незабравимият ми ден. И ще остане такъв. Не би могъл да бъде забравен.
Чувствах ръце, които ме дърпаха, не исках да се отдавам на болката, а на това да прогледна, но единственото, което знаех, беше, че електронният апарат на Хари, показващ пулса му, не спираше да алармира, че нещо не беше наред.
А до преди минута всичко беше толкова правилно, всичко беше толкова истинско.
В момента, в който вече не бяхме само двамата, онази връзка, която ни свързва, се разчупи, защото той пусна ръката ми.
Не го чух да го казва, но видях по устните му да се изписват две думи, които мечтаех да чувам, но не в такъв момент.
Не останах за дълго в стаята, защото много хора го обградиха и можех да видя замъглени проблясъци от черния цвят на ризата му, до която преди миг бях толкова близо.
Която преди миг чувствах в ръцете си.
Но за миг, още по-кратък от предишния .. аз видях. Видях нещо по-ясно от всякога.
Сякаш съдбата искаше да го видя.
И други хора го видяха. И никой не издаде звук, никой. Всички се втренчваха, за да се убедят, че е истина, а аз замръзнах на мястото си, попадаща в един дълбок транс, чувстваща единствено солеността на сълзите си.
Права линия.
Това видях. Права линия, контрастираща се с върховете и спадовете на живота. Контрастираща се с пулса, който има един нормален човек.
Един жив човек.
Тишината беше най-лошият събеседник в този момент, защото чувах, по-силни, отколкото можех да понеса, крясъци вътре в съзнанието си, карайки тялото ми да трепне. Мислите ми ме накараха да реагирам с отдръпване назад.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanficТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
