Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 22 - At home again

Гледна точка на Хари

Цял месец. Общественополезен труд цял месец. Просто шибано прекрасно. По дяволите. Как ме виждат с торба и ръкавица в ръка?

Няма да го направя. Не, няма проклет начин да го направя. Ще платя на някой, но няма да го направя. Това лесно ще го уредя.

Проблемът ми е Лиам. И преди го ненавиждах, но сега не е просто омраза. Нещо повече е. Кучи син.

...

Слязох от джипа и тръгнах към стаите. Имах история. Зейн стоеше на едно от местата и отидох до него.

-Хей.

Бяха ме изписали по-късно, но го накарах да си върви. Гледаше ме странно. Напълно забравих раните си. Това ме караше да мразя Лиам още повече. Не мога да опиша смотаното чувство да искаш някого да не съществува. Да се изсели от проклетата земя и да го няма никога повече.

-Как си?

-Тъпо.

-Ходих до Кейтлин.

-И това мой проблем ли е?

Какво да направя като е ходил до нея.

-Не знам, вчера питаше как е тя.

-Не си спомням.

Макензи влезе в стаята и дойде до нас.

-Здравейте, момчета.

Тя погали Зейн по рамото и ме целуна по бузата. Не разбира ли, че няма да я чукам?

-Хей.

Махнах се от там като седнах възможно най-далече, а Макензи седна до Зейн.

Професорът отново повтаряше куп правила, защото някакъв телефон звънна. Ох, толкова е досадно.

Вече съм уредил всичко с този смотан труд. Стотачка на час ще му стигне. И без това на ден има час.

Поне днес не видях Лиам.Защо мисля само за него и за това негово желание към Кейтлин!

***

Днес ме изписват. Най-накрая. Тези два дни в болницата ми се сториха като два месеца. Толкова е депресиращо. Лола отново дойде да ме посети преди университета и отиде. Беше сменила часа си по история, за да не се засича със Зейн. Утре отново трябва да ходя там.

Нямам нищо против ученето. Не е за това. По скоро за хората, които мога да видя. Макензи изобщо не се е мяркала. Нямам и голямо желание да я виждам. Но въпреки всичко дано не прави нещо, за което ще съжалява. Все пак ми е братовчедка и не мога да я мразя. Просто не искам да съм постоянно с нея, но ще я наглеждам, няма как.