Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 6 - Worried

Птички. Птичките чуруликаха отвън, докато бях оставила прозореца отворен. Духаше лек октомврийски бриз, беше някак успокояващо за душата ми.Не мога да повярвам,че всичко това се случи само за една вечер. Ако ми бяха казали нямаше шанс да повярвам.Не искам живота ми да се стича по този начин. Та кой би искал.Не искам да си спомням и секунда от снощната ужасна вечер. Исках да повървя пеша тази сутрин, да се разхладя и да помисля на спокойствие.

За да го направя трябваше да ставам веднага, защото нямах време. Дали баба ще ме разпитва? Какво да и кажа? Не мога да крия нищо от нея, а и не искам. Снощи и споменах и за Хари и сега няма как да се отърва без въпроси. Как може да съжалявам за толкова неща, които съм направила за толкова кратко време? И да се самосъжалявам и да не, не мога да върна времето назад. Не искам да говоря с Хари, но трябва.Ще му благодаря и дано не се спречкваме повече.Искам да се отдам на учението и да не мисля за други неща, още по-малко да ходя по партита.Ясно беше, че на това парти всички са богати. Нямаше случайни хора там,освен мен.

Дали Лола е като тях? Щом се напи толкова бързо.Дали е като Лиам? Тези мисли минаваха през главата ми и снощи, но ще ги отхвърля.Ще разбера всичко днес,искам или не.Надявам се да станем приятелки и да и пука за мен поне малко. А относно Зейн, той наистина се държи мило.Дано с Лола се задържат дълго заедно,защото са хубава двойка. Не че знам какви са личните им отношения,но изглеждат загрижени един към друг.

Станах от леглото и отидох да си измия зъбите и лицето,след това вързах косата си на опашка и си сложих едноцветна блуза и дънки. Исках да бъда възможно най-невидима.Сякаш външният ми вид ще промени обстоятелствата.Сложих си малко парфюм и спирала, взех чантата си и се запътих надолу по стълбите.На плота в кухнята имаше топло мляко и парче пай с орехи.Снощи не хапнах нищо и бях гладна.Всъщност не можах да спя цяла нощ, въртях се и си представях как Лиам хваща китката ми и Хари влиза с костюм на Супермен,разярен и хваща Лиам с една ръка.. чакай малко.

Какви си ги представям? Чак ми става смешно от въображението ми.Като тийнейджърка, която има нужда от внимание.Тихи стъпки прекъснаха нажежените ми и невъзможни мисли.

-Кейти?

Не бях чувала баба такава. Гласът и беше повече от разтревожен.Явно много се е притеснила снощи, не искам да я притеснявам допълнително, ще и разкажа минималното. Нямам време, а и не искам да се връщам отново там, въпреки че случката непрестанно се върти в главата ми.