Jetta - I'd love to change the world
Ron Pope - A drop in the ocean
Гледна точка на Хари
Чувствах, че главата ми щеше да гръмне, Сара стоеше до мен, а на мен все още ми беше замаяно.
-Сара, ти .. аз не бях прав .. знаеш...онзи ден.
-Знам, Хари, знам. Но вече те познавам прекалено добре, за да те оставя.
Зейн постоянно говореше по телефона с Лола и ме дразнеше. Тази вечер беше .. болезнена. И физически и психически.
-Може би Адам иска да ме ступа, но да знаеш, че няма да му позволя.
Тя се засмя леко и отпи от водата си.
-Той ще го забрави бързо и като те опознае ще види, че си си такъв задник попринцип.
Търках леда по главата си, докато се сещах за снощи и за Кейтлин, която дори не беше тук, когато се събудих.
- .. викни Зейн.
Зейн не се показваше пред мен, откакто стоя тук от половин час. Знам, че си има причина зад това.
-Хей, Хари, аз мисля да тръгвам.
-Сядай тук и ми обясни как се озовах на земята.
*няколко часа по-рано*
Гледна точка на Кейтлин
Станах незабавно от леглото, неспирайки да гледам Хари, който правеше същото. Очаквах, не знам, всичко очаквах, очаквах да започне да крещи на момента, очаквах да излезе от стаята, бутайки всичко по пътя си, но той стоеше и може би премисляше какво да направи или как да го направи. Дано това, че го премисля не направи нещата по-лоши. Всъщност влезе още по-навътре и затвори вратата след себе си. Тримата в стаята му, усещах как Найл се напрягаше от присъствието му, но този път няма да се стигне до бой. Няма да го позволя, ако трябва ще го моля. Всъщност точно с това трябва да започна.
Погледът му се премести от очите ми към ръцете ми, в които все още държах Ан и треперех. Найл беше махнал ръката си, но Хари беше видял този жест. Поставих бавно котката на леглото и я погалих, опитвайки се да губя повече време, защото след като се обърна ще трябва отново да го погледна и все някой ще трябва да каже нещо.
-Ти ..
Хари посочи безразлично с пръст Найл.
-Излизай от стаята ми,докато не съм те закачил на стената.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
