Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 14 - Illusion

И утре проклетия офис. Ъгх. Няма нищо интересно в задръстения туитър. Съобщение. Лиам? Откъде изобщо имам номера му?Натиснах на екрана, и съобщението излезе. Снимка на .. Кейтлин? В колата на Лиам?Значи я е изчукал. Била е по-лесна, отколкото очаквах.Имаше текст "Тя ти вярваше и можеше да я чукаш, но уви :)". Ударих стола пред
мен и цялата стая погледна към мен. Кога по дяволите се напълни, преди една минута нямаше никой.

-Стайлс,вън!

Проклетник. Идиотски професор. Станах от стола и излязох през вратата. След това имам изкуство, затова трябва да чакам някъде. Тъпачката Кейтлин. И му повярвала. Разтръсках главата си от тези мисли. Излязох навън и звъннах на Зейн.

Гласова поща. Разбира се. Ще се прави, че никой не съществува. Поне са се разделили. Дано. Лола заслужава точно това. Да не си е играла с приятеля ми.

***

Като цяло след разговора с Лиам, денят ми мина нормално. Не видях нито Лола, нито Зейн, нито Лиам. Дано и не става в следващите дни. Запътих се към клуба, взимайки си бананов шейк.Ммм.

...

Беше интересно както винаги, а Емили беше много красива днес. Русата и коса беше на букли и беше с червена рокля и черна чанта.Стаята се изпразни, а аз се приближих към нея, чудейки се какво да и кажа.

-Хей.

-Кейти, как си?

Попита ме тя като слагаше някои неща в чантата си.

-Добре, а ти?

-Горе долу. Искаш ли да се поразходим на чист въздух?

-Да, всъщност бих искала да излезем някой път и да ме заведеш до Статуята на Свободата.

-С удоволствие. Доста е далече от тук, иначе бих те завела сега.

-Няма проблем, къде живееш?

-На няколко преки оттук. Попринцип се прибирам с такси, но този път ще направим изключение.

Каза ми тя, заключвайки залата. Навън беше доста хладно, но този път се бях облякла по-дебело. Духаше октомврийски вятър, а Емили хвана корема си.

-Знаеш ли пола?

-Да, казаха, че ще е момиче.

Усмихнах и се леко, чудейки се какво я мъчи.

-Как е колежанския живот?

-Определено не както очаквах.

-Хаха. Имаш ли приятел?

-Не.

-А сприятелили се с някой?

-Да. Казва се Лола. Но мисля, че приятелството ни е на свършване.

-Гладна ли си?

Попита ме тя, прекъсвайки обяснението ми.

-Малко.

-Аз умирам от глад, да си вземем нещо и ще ми разкажеш по пътя.

Решихме да седнем в близък ресторант, през който бях минавала доста пъти, но не се бях заглеждала.

Поръчахме си спагети и свалихме якетата си. Спагети за закуска, спагети за вечеря. Не ми пречи.

-Ти да нямаше среща или нещо?

Колко глупав въпрос .Жената е бременна и вероятно има съпруг, а аз я питам за среща.

-Извинявай.

-Не се извинявай, не, нямам среща, просто тази бременност ме кара да се чувствам зле, въпреки че още нямам голям корем.

Зле?Толкова ли е лошо?