Глава 24 - Not as good as you think
-Хей, ще ме снимаш ли?
Обещах на Лу да му пратя снимка до Статуята на Свободата. Въпреки че съм с патерици се усмихнах възможно най-широко, въпреки
мрачните ми мисли. Като се замисля кога ли не са били мрачни? Винаги има нещо, което не е правилно, което те дърпа към ямата
и се опитваш да се измъкнеш, драпайки със зъби и нокти. Появява се една ръка, която те дърпа, която е светлината в тунела, която е твоят спасител. Но тази светлина я има само понякога. Само понякога.
С Емили си направихме поне 50 снимки, поне ще запомня този ден с хубаво. За момент забравих, че съм с патерици и се смяхме доста.
Времето днес беше прекрасно, за разлика от миналия път. Взехме си царевица на пара и седнахме на една пейка. Уау. Тази част от града е удивителна, но и доста по-скъпа. Сякаш нашият квартал изобщо не е в града. Нещо съвсем различно. Тук е космополитът. Тук е всичко.
Но на най-хубавите места има най-голяма вероятност да ти се случи най-лошото нещо. С баба се чухме няколко пъти, тя ми се обаждаше повече, отколкото преди, и отколкото трябва, не че попринцип не ми звъни, но е толкова разбираща. Сякаш е на моите години, но изобщо не прилича на мен. Никога не би направила толкова глупави решения и действия. Помня всеки един от мъдрите и изрази ,но сякаш когато дойде
време да ги приложа се изпаряват от главата ми." Любовта те чака някъде там и ако мислиш, че това е краят, не е, това е едно ново начало."
Това ми го каза по телефона, когато скъсах с първото и последното си гадже в 7-ми клас. Този момент беше ужасен, не искам никога да се върна там, сякаш от там започна животът. Истинският. Не този с цветята и успокояващата музика, а този който те поглъща по най-лошия начин.
-Хей, за какво си мислиш?
Емили ме откъсна от мислите ми, за което съм и благодарна.
-Глупави неща, ами ти?
-От много време исках да ти разкажа цялата ми история, но мисля че това е най-подходящото време.
Нещо в тона и се промени. Очите и се промениха. Нямаше го вече чистото синьо в очите и. Понякога можеш да разбереш какво си мисли човек само като го погледнеш в очите. И това понякога е доста по-често отколкото си мисля. Нагласих се, готова да я изслушам, пиейки Старбъкс и слагайки кичур коса зад ухото си.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
