Calvin Harris - How deep is your love
Gorgon City - Imagination
Chris Brown - Turn up the music
Гледна точка на Хари
Напълно ново начало.
Напълно нов живот, в който ще се опитам да се наслаждавам и да оценявам това, което имам, а не това, за което да се оплаквам. Но честно казано не мисля, че има нещо, за което да се оплача и точно в моменти като тези някакси чувствам, че винаги трябва да има нещо лошо наред с хубавото. Не искам да е така и не искам да си мисля, че няма как животът ми да бъде розов и без грижи, но всъщност защо да не може след като толкова време цялото място, на което съм живеел, е било огромна лъжа, която е поглъщала всяка частица щастие, която съм можел да имам. Всяка малка надежда. И може би щях да лежа всяка вечер, мислейки си как искам просто да живея нормален живот и как искам майка ми да беше с мен, ако не бях срещнал Кейтлин. Самосъжалението щеше да ме погълне и всичките жалки занимания, с които пилеех времето си щяха да превземат тялото ми, докато душата ми е на напълно различно място.
Може би дълбоко в себе си съм искал всичко това, но егото ми е било достатъчно голямо, за да не го призная. Може би съм искал да бъда с някого, който ме разбира колкото и банално да звучи и да искам да правя този човек щастлив. Но дори и да си мисля това сега, никога нямаше да знам какво е и нямаше да повярвам в тази сила, ако не ми се беше случило. Защото да го опишеш с думи не е достатъчно, не е достатъчно да остави такива следи, както от чувствата, от докосванията, от всяка една проклета мисъл, която спасява живота ми.
В момента стоях в галерията и подписвах някакви чекове, сериозно не очаквах да има чак толкова поръчки, но изобщо не се оплаквам. Кейт беше на лекции от сутринта и ми направи закуска и излезе, жалко, че не можахме да ядем заедно, щях да и оправя сутринта с някоя шега или обарване. Добре де, щях да оправя моята сутрин. Но и тя щеше да е доволна, без шега.
Звънчето на вратата се чу и вътре някой пристъпи. Изглеждаше ми позната, но по деколтето можеше да се познае. Сигурно всичките и блузи са такива показващи. Както и да е, щом Лидия се появява това означава нови продадени картини и повече работа, което е добре. Тя свали очилата си и острите и токчета издаваха тракащ звук по пода. Станах от мястото си, а тя ми подаде ръката си. Изглеждаше .. делово и се държеше така, но имаше и нещо .. неприятно в нея. Не знам. Мисля, че за времето, в което съм прекарал с жените, съм разбрал доста и все пак не е достатъчно, за да определя какво точно е това нещо, което не ми харесва.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
