Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 5 - Obligated

Хванах Лиам за блузата и го обърнах към мен.

-Остави нещата, за да няма драма. Не виждаш ли,че не те иска.

 Тя ме беше гледаше с ококорени очи, пълни със страх. Бельото и беше секси и със син цвят. Какво правя въобще?

- Облечи се!

Казах и остро.

-О, знам каква е целта ти, Стайлс. Искаш да я изчукаш, но аз я намерих първи, изчезвай.

Този ми бъркаше в нервите. Ако исках да я чукам щях да съм го направил отдавна, а и тя нямаше да ми отказва. Поне така си мисля.Защо е дошла на това  парти? Сякаш не знае какво искат тук.И после се прави на невинна.Не е много хубаво да си момиче.

-А ти защо се обличаш? Кучка. Най-много мразя девствениците, защото са тихи води.Правите се на недостъпни, а всъщност умирате от желание да ви изчукат.

Този започва здраво да ме дразни.Ако някой ще я обижда и подиграва, това ще съм аз.Ударих му един юмрук, а той веднага се хвана за кървящия нос.Погледна ме изненадано,а след това погледът му се превърна в ядосан.Опита се да ме удари с другата ръка, но аз го бутнах рязко към стъклото в тоалетната,а то се разби на малки парчета.Лиам остана в безсъзнание. Идиот.Казах му като човек да се маха,нямам намерение да търпя жалките му истории.

От очите на Кейтлин се стичаха сълзи,гримът и се беше размазал,а косата и беше рошава.Да не е идвала тук.Не е моя вина.Тя не спираше да плаче.Какво да правя?Да не си мисли,че ще я успокоявам с утешителни прегръдки.

-Спри да плачеш,казах ти да не си идвала на проклетото парти!

Развиках и се.Това е единственото,което правя,когато не знам какво друго да сторя. Излязох набързо от стаята, слизайки долу, където се бяха преместили всички.

-Къде беше? - попита ме любопитно Зейн.

В този момент Кейтлин излезе от тоалетната.

-Какво си и направил, Хари?

Само това ми липсваше. Да си помислят,че съм я изнасилил.На тяхно място и аз бих, излязох от тоалетната преди минута, а тя след мен, плачеща, рошава и със скъсана рокля.Просто прекрасно.Това момиче ми носи само проблеми.

-Спрете да си правите изводи! Кажи на Лола да спре да те откъсва от средата ти, Зейн. И ти само се влачиш след нея като някакво послушно кученце! Кажи на приятелката и да не се мотае тук, защото другия път няма да има кой да я спаси!