Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 12 - The essay

Събудих се от кашляне, идващо отдолу. Веднага скочих на краката си, беше баба. И Тед беше долу, потупвайки я по гърба с едната ръка, а в другата държеше чаша с вода. Баба се изкашля малко по-силно и лицето и почервеня. Какво и има?

-Добро утро, Тед. Казах тихо с пресипнал глас.

-А на мен няма ли?

Каза баба, гласът и беше малко по-нисък от обикновено, но се държеше нормално. Сигурно просто се е закашляла.Тя стана леко и ме прегърна, като извади от шкафа някакво хапче и зърнена закуска.

-Добро утро, бабо.

-Нещо против Тед да закусва с нас?

-Не, но първо ще отида да се пооправя. Качих се горе и имах съобщение от Лола.

*Днес със Зейн ще прекараме деня заедно и няма да ходим в университета. Искаш ли после да дойдеш с нас на караоке?*

Чудех се как да се държа с нея, след това което разбрах. Тоест което Хари ми каза. Как така се чудя? Това са пълни измишльотини, защо още го обмислям даже.

*Ще дойда ако няма проблем :)*

Ще отида с тях и ще се отпусна, няма да мисля за нищо и ще се забавлявам. Поне така го планирам.

*Разбира се,че няма <3*

Взех си дълъг душ, тъй като имах време и си сложих бял потник и оторе кожено яке. Сложих си любимите черни дънки, които ме правеха по-слаба. Докато бях във Вашингтон всяка вечер правех коремни преси, но откакто съм тук ги спрях. Трябва отново да започна,тъй като добре си похапвам. Как няма сред такава готвачка като баба. Трябва да звънна и на майка си, за да я питам каква хубава "изненада" има за мен, но ще бъде след като се върна, защото разговорът определено няма да бъде от най-приятните.
***
Гледна точка на Хари

Започвам след няколко дни в тъпия офис. Слязох долу след като се облякох и видях бележка. *Пътувам за Чикаго за няколко дни,в понеделник да си в офиса, пак ще се чуем и да не правиш купони вкъщи.* Кретен. И да правя купон кого да поканя? Със Зейн сме в най-прекрасните отношения. Тази Лола е като дъвка. Само му се залепва, да го остави намира веднъж завинаги!

Ивадих един банан от хладилника и го изядох за минута. Миналата година със Зейн се състезавахме колко най-много банани ще изядем за десет минути. Всичко е само спомен сега.
Взех си изтърканата чанта и се качих в джипа. Не ми трябва Зейн, за да съм добре. Надух музиката и тръгнах към университета. Едва е започнал, а ще се побъркам. 1001 неща на главата ми. Идиотското есе. Странницата Кейтлин 100% ще каже, че го е правила сама, разбира се. Смотана девственица.
***
И разбира се дойде лекцията по история. Защо точно днес Лола и Зейн решиха да не идват? Как може, да, не е задължително, но това е университет. Нямам и идея какво ще правя с това есе...