Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 25 - Lost virginity?

Кoгато се събудих бях все още в мазето. Ох, ще се нуждая от десет минути да се довлека до стаята си. Днес поне ще съм в университета до обяд и не знам какво ще правя следобед, не знам дали искам пак да се видя с Емили. Ужасна съм. Дори не искам да си мисля, че съм такава. Вината не е напълно нейна.

Ще се обадя на Лола да се размотаем някъде. Набрах я и разтърках очите си като се изправих леко. Пералнята е прекрасно място за убиване на времето в мислене, но не е особено удобна за спане. Как може тук да няма поне един диван, но като се замисля баба не идва толкова често тук вече. А и стълбите са доста.

-Хей, добро утро.

-Хей, сега ли чак ставаш?

Как така сега? Изобщо не си направих труда да видя часа, а веднага я набрах.

-Нямаш ли лекции?

-Имам, в 8. Ти?

-8 без 10 е. Днес нямам, но майка ми иска да ме води за няколко дена на някаква вила да сме си починели. Мисля, че се нуждая от малко почивка.

Тя въздъхна леко. Значи плановете ми да се срещна с нея се провалят. Нямам друга възможност освен да си стоя вкъщи и може да готвя с баба.

... Едвам се оправих и в 8 и 15 стигнах университета. Ходих с такси. Минали са едва няколко дена с тези патерици, казаха ми да отида след седмица да видят дали се подобрява. Нищо не мога да правя. Не знам защо се сетих за онази котка. Слаба котка, тоест рисунка на котка. Всичко това той ли го беше нарисувал? Ако е, талантът му е неоспорван. Имаше някакви детайли в рисунките му, не можах да разгледам всичките, но от това, което можех да видя, имаше много чувство. Сякаш не рисува просто така, а влага всичко там.

Сякаш във всяка една чертичка, във всяка една сянка има скрито чувство, което само той знае. Е, не съм сигурна за това, но не трябва и да ме интересува. Богаташче. ...

През целия ден не видях никой познат, освен Лиам. Няколко пъти дойде до мен и си говорехме малко. Иначе през другото време стоях сама. Най-накрая си дойде време да си тръгна. Няма да ми е по-интересно вкъщи, но там няма да се притеснявам да не се сблъскам с "целуващи се хора" и вулгарен език. Вече ми стана навик да минавам през задния двор, така че отново минах. Ще се радвам ако срещна Скай, но не и този кретен, който му плаща. Как може да го прави? Само и само да не се излага. Имаше листа на двора и доста торби, беше пълен хаос. Имаше няколко чифта ръкавици. Изведнъж от ъгъла се появи някой. По краката го познах.