Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 34 - Grandma?

Може да си пуснете някоя песен, докато четете. Давайте предложения и за други песни, но мисля, че

One Direction - Girl almighty

Ariana Grande - Just a little bit of your heart

са подходящи.

Веднага станах от стола си и всички ме изгледаха странно, а баща ми ядосано.

-Спокойно, успокой се. Ще набера линейка и ще ти звънна, идвам, чуваш ли ме, спокойно.

Когато ми звънна ридаейки щях да се побъркам, мамка му. Забравих за всичко по-рано, затова че и бях крайно ядосан и изпратих линейка към тях, обличайки якето си.

-Хари, къде по дяволите отиваш?

Баща ми не можа да скрие недоволството си дори и пред скъпите му гости. И без това исках да се отърва. Блеър цяла вечер ми се търкаше и ми идеше да я питам за достойнството и, но както и да е.

-Излизам. Не ме чакайте.

-Какво? Хари, веднага се върни тук! Извинете ме.

Баща ми може би се беше ядосал повече, отколкото си мислех. Честно казано не предполагах, че може да ми се развика пред всички, още повече, за да не се изложи. Но така или иначе не ми дреме. Аз няма да стоя тук. Баща ми ги остави и ми каза през зъби:

-Ако прекрачиш тази врата...

-Аз ЩЕ изляза оттук. Искам това да знаеш. Спешно е.

-Не ме интересува, по дяволите, Хари!!! Върни се обратно!

Вече започвам да се изнервям.

Той ме хвана за сакото и ме дръпна. Аз махнах яростно ръката му.

-Няма да се връщам там! Като не можеш да ме разбереш не говори повече с мен, мамка му!

-Ще съжаляваш за това!

Взех си ключовете за джипа и излетях през проклетата врата.

***

Вече бях викнала Тед, а той не беше по-добре от мен емоционално. За да не минавам през вратата и алеята преминах през дупката между оградата и скъсах леко блузата си, но това изобщо не ме интересува сега. Хари ми звънна отново и аз се успокоявах поне малко, слушайки го, въпреки че ме притесняваше шумът от наддаващия газ от джипа му, чуващ се през телефона.

-Линейката всеки момент трябва да е там.Дишай,чуваш ли ме?

-Чувам.