Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 37 - I want it but I can't do it

Песни :

Ed Sheeran - Tenerife Sea

One Republic - Apologize

Birdy - What about angels

Аз ... аз да съм там? Това е самата лудост. Та аз какво ще правя там?! Не, дори не мога да си го представя. Продължих да се изкачвам по стълбите, но той ме хвана и мускула на ръката му се напрегна, обръщайки ме с лице към него.

Заклатих глава. Не мога.

-Или ще дойдеш или няма да има никаква вечеря.

-Хари... не може да правиш това. Аз предложих.. за теб и баща ти. Не за да идвам.

-Аз няма да ги изтърпя, не разбираш ли?

-А аз за какво съм ти?

И двамата говорехме бързо и задъхано.

-Спокойствие. Ти си спокойна. И това ми помага.

-Аз не съм ... ти не можеш ... по-добре извикай някой друг. .

-И кого да извикам според теб?

Каза раздразнено бързо той.

-Зейн. Макензи.

-Зейн ще се изнерви бързо, а Макензи ще иска да я чукам.

Когато извъртях глупаво глава настрани той осъзна какво е казал и се поправи.

-Не.. прозвуча тъпо.

-Както и да е. Аз няма да отида там.

-Защо си винаги такъв инат?

-Не ги познавам ..  няма какво да кажа цяла вечер.

-Не ти ли стига, че познаваш мен, по дяволите?Не ти трябва да познаваш тях.

-Остав..

-Кажи да, Кейт.

Кейт. Той ми каза Кейт. За втори път. Ох, момиче. Искам да отида, но не заради вечерята, а просто за да прекарам време с Хари.

-Ще видим.

Той се усмихна толкова прекрасно и ме хвана като булка.Уау.С такава лекота.Усещах боксерките му под краката си.Беше странно.Хари ме сложи на килима,където стоях първоначално и остави краката ми да стоят върху неговите.Чувствах го по-близък от всякога.Харесва ми просто да го гледам.Забравям за околния свят погледна ли очите му.И знам,че е ужасен понякога,но винаги поглеждайки го виждам свободата и точно това,от което се нуждая,но също така виждам и опасност.По-близа от всяка друга,на милиметри растояние.Опасност наречена  ... влюбване.Дори не съм го осъзнавала.Аз .. аз се ... аз се бях влюбила в Хари.Харесва ми дори начина на подредените му мигли.Толкова малки неща,които съм видяла в него ме карат да го искам все повече и повече.Остроумните му коментари,които винаги се оплаквам колко дразнещи са, тайно ми харесват.И всеки път като го гледам очаквам да каже нещо глупаво,но толкова смешно в очите ми,оправяйки ми настроението.Когато го видях за първи път,никога на света не бих си помислила,че мога да се... влюбя..Грешно е.Света е грешен.Не искам да мисля за никой и нищо.Той е пред очите ми и всеки път,когато се отдалечава аз се натъжавам.Искам да е близо до мен.Но той е толкова далеч.Той не ме възприема по начина,по който аз него.Кара ме да се чувствам толкова специална,но и толкова нещастна.На пръв поглед зелените му красиви очи са толкова чисти,но когато надникна по навътре виждам всичкия гняв и лошота.Виждам нещо,което се показва наяве прекалено често и смазва души по пътя си.Не искам да бъда една от тези души,страдащи по нещо нараняващо ги до крайност,но и даващо им сигурност и страст.Той е като огън.Топлещ те и даващ ти уют,топлота,но когато се доближиш прекалено близо,този огън е като бълващ дракон.Непреклонен,безкрупулен,готов на всичко,за да унищожи целта си,карайки я да страда.Не знам дали се чувстваше щастлив и удовлетворен отвътре,когато ми каза,че не е съжалявал за това с Макензи.И това,че беше пиян не го оправдава.Толкова ли му доставя удоволствие да ме кара да се чувствам зле?И в следващия момент ме пита какво не ми е наред и за какво се държа така.Причината е той.За всичко е той.Не бях достатъчно смела да си го призная досега,въпреки че дълбоко в себе си го знаех и не исках да е така.Правех всичко възможно да отхвърля тази възможност от главата си,само и само да не я потвърдя за истина.