Yiruma - River flows in you
- Кейт, Емили е на път да роди ! Боже, ще може ли да дойдете?
- Наистина? Да, как няма да си дойдем, о, искам да съм там!
Говорех и развълнувано, гледайки с периферен поглед как Хари се начумери като чу за тръгване.
- Хубаво, да, само да събера багажа набързо, о, майко мила.
Започнах да обикалям, радвайки се вътрешно, а Хари ме гледаше с празен поглед.
- Хари, Емили ще ражда! Трябва да побързаме, трябва да бъдем там, има толкова мн..
Той .. нямаше реакция.
По дяволите. Детето .. ще му бъде .. брат или сестра. Изобщо не се сетих за това.
Как ли се чувства? Дали се вълнува ? Поне малко? Дали изпитва някакво замайващо чувство, иска ли да усети това? Какво ли е да си имаш малко детенце и да знаеш, че е твоя кръв?
Това детенце също не е било искано. Точно като мен. Дори е било пречка, винаги ще напомня на Емили за бащата на Хари.
Точно както аз съм лошият спомен на майка ми.
Може би Хари ще се опита да изгради отново онази стена, за да се предпази. Но вече е късно за това, познавам го прекалено добре и знам колко много му пука и как вътрешно поне малка част от него желае да види това дете, да го почувства близко до себе си.
- Ще кажеш ли на татко, че си тръгваме?
- Не искам да ходя.
Оставих чантата си, наблюдавайки го, а погледът му не стана по-мек. Погледнах към ръцете му, които трепереха леко и когато той ме видя ги мушна в джобовете си.
- Страх ли те е?
- Не, от какво да ме е страх?
Той загледа на друга посока, прехапвайки устната си. О, Хари, не можеш да ме излъжеш.
- От това да се сблъскаш с истината.
- Вече го направих и думите болят много повече от това да видя това дете.
Усмихнах се, намирайки това .. за сладко. Приближих се и го докоснах по бузата с едната си ръка.
- Обещавам ти, че когато видиш светлината в очите му ще забравиш за съмненията си.
- Не ми е толкова лесно.
- Знам, Хари. Но ще бъда там.
Знам, че няма да ми повярва, докато не се убеди. Знам, че ще го почувства, знам, че нещо ще се преобърне в него, ще се появи желанието да .. обича нещо толкова невинно.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
