Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 48 - Is that a family?

Гледна точка на Кейтлин

Едвам успях да накарам Лиам да си тръгнем по-рано. Вечерята беше .. хубаво, не беше добре. Убедих се, че нямаме никакви общи теми на разговор, не знам дали има такива приятели. Освен това Лиам ме гледаше странно, някакси с някакво непоносимо желание, но и злоба в очите. Беше странен. И се радвам, че свърши. Мисля, че баба разбира какви са приятелите ми преди мен. Въпреки че никога няма и да разбера защо толкова се радва на Хари, след като той не и е показал нищо хубаво. Не че съм скептично настроена, но .. всъщност съм. Аз дори не съм го доближила, а баща му идва при мен да ме заплашва. Дори и да не знае, това не го прави по-малко виновен.

-Трябва да излезем пак.

Ако това за него е била приятна вечеря не знам какво да кажа. Само вдигнах безмълвно глава, а той ме хвана за ръката и се опита да ме целуне. О, не отново. Обърнах се на другата страна, опитвайки се да си дръпна ръката, а главата му се залепи за врата ми. Не, не е приятно както с Хари. Защо пак си мисля за това, искам да престана.

-Лиам ..

Започна да става непоносимо и с другата си ръка го блъснах леко по гърдите, след което се отдели от мен.

-Толкова си смотана.

-Какво?

Погледнах го като най-голямата глупачка на света. Поне така се чувствах. Не знам изобщо какво още правя тук. Обърнах се, за да се махна оттам, а той избърса устата си, хилейки ми се леко. Разделихме се две пресечки преди къщата на баба и дори и да вървях сама късно вечер се чувствах много по-добре, отколкото вървейки с него. Пълен идиот. И какво съм си мислела? Че ще иска да си говорим като приятели, много ясно, че ще иска нещо друго. Защо съм толкова наивна?

Гледна точка на Хари

Да, изхвърчах веднага от вкъщи. Не ме интересува дали иска да ме вижда. Време е да и кажа за този мръсен проклетник, само се пречка. Майната му. Снимал и е гърдите, те не са негови. Как ще се сдържа да не го смажа. Свивах юмруци, пътувайки към тях, след като Сара само ме молеше да изчакам до утре. Нищо няма да чакам. Какво да чакам, някой да ми я открадне и да се възползва от нея, след като аз толкова я пазех? Това няма начин да стане.

Слязох от джипа си, звънейки и. И какво ми затваря, кой знае какво и е говорил пак. Този път не ми отговаряше. Стаята и свети. Сигурно преди малко се е прибрала. О, не знам какво щеше да стане, ако не си беше вкъщи. Изобщо чувам ли мислите си? Като пълен параноик съм. Влязох в двора им и реших да мина през задния вход, за да си спестя пътя. Беше отключено. Който си иска може да влезе вътре, толкова ли са загубени да не заключват? Но никой не знае за задния вход. Е, освен мен, хе. Въпреки че има много храсталаци и си закачих палтото. Дърпах го близо минута, псувайки, докато най-накрая се „освободих".