Баба не се беше променила особено. Както винаги лъчезарна с 24 карата усмивка и розов костюм. Да, баба беше фен на розовото.Толкова е луда, но и толкова мъдра.Как може всичко това да се събере в един човек? Втурнах се към нея,толкова ми липсваше, особено успокояващите и прегръдки.
-Бабо!
Баба беше на възраст,но това не и пречеше да е пъргава.Важно беше усилието и енергията.Кръвта и кипеше като на младеж. Над розовия си костюм имаше черно палто.Всъщност има много малко черни дрехи.Харесва повече свежите цветове,затова и не се гримира особено. Натурална баба, хаха.
-Кейти, милото ми момиче.Пораснала си, вече си станала жена.
-Благодаря ти, бабо,ти пък не си се променила, даже си се подмладила.
Обичах да и се подмазвам, какво ли беше сготвила? Чувствах се като пет годишна,чакаща близалката си.Но всъщност ми липсваше храната на баба. Когато живеех сама, ядях главно навън. Липсваше ми домашната храна. Освен когато вечерях у Луи. Майка ми много рядко готвеше. Прави се на добра домакиня, когато любимите и колеги дойдат на гости.Нека не се връщам назад, както тя ми каза.
-Ах ти, подмазвачка.Толкова ми беше самотно без теб!
-На мен също, бабо, на мен също...хей боядисала си колата *смеейки се се облегнах на предния капак и той се вдлъбна*
-Хей,внимавай с Вирджиния.Само съм я боядисала, все още е чувствителна.
-Ооо Вирджиния. *само баба можеше да кръсти колата си*
Влязох в колата,гледайки се в огледалото.Изглеждах много заспала,трябва да се освежа като се приберем. Започнала съм да мисля като майка си. Защо баба не влиза в колата,обърнах се и погледнах към стъклото, а тя ме гледаше и се смееше. Куфарът ми! Бях го заразяла на половината път.
-Чакам да видя кога ще се осъзнаеш от пет минути! *изхили се баба*
-Напълно забравих за това тежко нещо! Това стана, защото видях красивите ти очи!
-Колко ще ми се подмазваш до вкъщи? Знам,че всичко е заради храната. *баба присви очи,но и стана смешно*
-Можех да взема куфара сама, но вече нямам плочки.
-Какви плочки, бабо?*присмях и се*
-Ей момиче, всеки ден тренирах!
-Оу, оу,тогава да стоя по-далече от теб! Борецът Уилма може да се върне! *присмивах и се, но тя не се обиждаше*
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
