*Една седмица по-късно*
Тази седмица мина странно бързо, за което се радвам. Не бях виждала Хари, нито пък Лиам цяла седмица. Явно са решили да не идват в колежа, което изключително ме улеснява.
С Лола се размотавахме заедно и мисля, че се сближихме доста. Вече напълних стената си с доста нови наши снимки. Срещахме се в парка почти всеки следобед и дори сега ми е по-близка от всякога. Явно това преди седмица беше за добро. Въпреки че тя все още не се чувства много добре, Зейн и липсва ужасно много.
Първите няколко дни не спираше да му се обажда, но аз и казах да му даде малко време. Той има нужда да помисли и силно се надявам да и прости. Не знам абсолютно всичко в техните отношения, тя ми е пропускала някои подробности, но са стигнали доста далеч според разказите и. А и виждам как Зейн я гледа. Не откъсва поглед от нея и постоянно държи ръката и. Но пък от друга страна в момента Зейн също не е на себе си, според мен и Хари се възползва от това да го настройва срещу Лола. Как пак мислите ми достигнаха до него.Започвам да се ядосвам на ума си.
Ходих също така и два пъти в клуба по география. В момента говорим за Африка и водопада Виктория. Ужасно ми е интересно. С Емили се разходихме още една вечер, но все още не ме е завела до Статуята на Свободата. Не ми е продължавала историята за бременността си. Тази тема е доста болезнена за нея. Разбира се, че ще е, вижда се че съжалява за нещо, което дори не знам, но я е смачкало доста.
...
-Хей, да се видим днес, Кейти?
-Да, ела у нас, днес нямам лекции до обяд.
-На мен ми е почивния ден, супер.
Слязох долу,за да пия чаша вода,бях ожадняла доста след като подреждах гардероба си,после ходих до мазето
да разглеждам кутиите на баба.Намерих доста интересни неща.И един презерватив.Няма да я питам за това,но
е доста смешно.Кой знае от кога е.Може би от преди двадесет години.Кой знае.После слушах музика,облегната
на старата пералня,това място никога няма да ми омръзне. Напоследък не спирам да слушам песента на Sam Smith- Stay with me. Обсебена съм от нея, въпреки че текста няма нищо общо с живота ми. Няма кой да остане с мен.
...
-Виж тази снимка.
Лола ми показа снимка на нея и Зейн, бяха направили дък фейс. Пхаха. От една страна е лошо да си спомня за всичко това през цялото време, защото няма шанс да го забрави, но тя няма такова намерение, не иска да го прави.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
