Стигайки до верандата на къщата на баба, моята къща, все още ми е странно да казвам така, беше много светло, прекалено.Отворих портата, минавайки по пътечката на двора и видях от какво идваше тази светлина.Фенери. Около десетина фенера наредени в двора ни. Баба беше извадила масата и имаше и свещи, сякаш щеше да има романтична вечеря. Предполагам ще вечеряме с Тед. Трябва да му се реванширам, защото се държах малко пренебрежително.
Трябва да пиша и на Луи, как ми се иска и той да беше тук и да опита от прекрасните ястия на баба.Какво ли е сготвила? Гладна съм.Тази вечер ще се освободя от всякакви мисли за Хари, Лиам или който и да е било. Не трябва да ме интересуват и да мъча съзнанието си заради тях.Качих се горе, тъй като не видях баба в кухнята.Сигурно е у Тед и подготвят вечерята.Когато дойдох за последен път тук имаше дупка между оградите на нашата къща и къщата на Тед и често минавах оттам.Търкалях се през дупката и баба ми се смееше. Ако беше майка ми щеше да ми се скара и може би да ми каже,че съм като прасетата.
Когато погледна назад всичко толкова се е променило, а сякаш нищо не се променя с изминалите дни.Иска ми се да съм малко дете, да не мисля и да не ми пука за нищо.Да нямам задължения.Всичко би било толкова лесно.Трябва да напиша глупавите задачи.Имам толкова работа.Искам да отида и до мазето.Качих се горе, сложих си любимата ми рокля с къс ръкав малко над коляното, наметнах си горнище отгоре, взех записките си и се запътих към мазето. Докато свалях дънките си извадих от джоба листчето с номера. Какво да го правя?Защо ли го взех? Ще го взема утре и ще го дам на Хари. Може би.
-Джонси?
Джонси? Хаха,в стил баба.
-Уилми?Как си, бабо, май ще вечеряме с Тед.
-Приготвяме вечерята и само обикалям напред назад, трябва да си взема една трутинетка, за да се придвижвам по-лесно по алеята.
-Вземи си направо един скейтборд.
Представям си баба с каска и скейтборд. Смешна картинка.
-Явно си в добро настроение след сутрешния ни разговор. Не искам пак да започвам тази тема, но какво стана днес?
Какво да и кажа? Че Лиам ме е спрял? Не.Тя ще иска да дойде в колежа или по-лошо, да ме премести.И сама мога да се оправя с него.Мисля.
-Нищо.
-Винаги, когато ми отговориш с нищо, има нещо.
-Този път Уилма се е объркала.Отивам до мазето.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
