Beyonce - Crazy in love
Ed Sheeran - I see fire
One Direction - Story of my life
Beyonce - Partition
Подредила съм песните подред за слушане.
Гледна точка на Луи
Дойде време да си тръгвам от прословутия Ню Йорк. Виждал съм толкова картички, толкова филми, толкова снимки на този огромен град и е точно толкова величествен, колкото го изкарват.
Кейт винаги е била по-прибрана от останалите и аз бях единственият и по-близък приятел, но .. в момента виждам как тя е изградила един кръг от хора, пред които се е открила и виждам искрата в очите и. Мога да си тръгна спокоен от тук, защото и на двамата ни беше много трудно да се разделим във Вашингтон, но може би за нея повече, защото се притесняваше, че няма да успее да се сприятели с никого.
Но сега съм щастлив за нея и се радвам , че някой я е оценил. Моето приятелче, всичко съм казвал на нея и не мога да повярвам, че отново трябва да се сбогуваме.
Просто дойдох за седмица и прекарах толкова време с нея, че напълно забравих къде сме, напълно забравих прекрасните места, на които можехме да отидем, вместо да обикаляме един и същ парк и да пием едни и същи шейкове пред галерията. Сякаш забравих колко време е минало и сякаш отново бяхме малки и си играехме, и си споделяхме.
Ще ми липсва.
Бяхме на летището. И Хари беше там. Миналата вечер си прекарахме супер, нямаше напрегнатостта, която я имаше в началото, защото тогава той не ми вярваше.
Тя отиде да ми купи разни списания, защото пътят бил достатъчен, за да ми доскучее само да спя.
- Ще ти върна парите за галерията, само ми кажи колко.
- Не се притеснявай, Хари. Не се нуждая в момента.
- Да, но все пак. Благодаря, че си помогнал.
- Тя много го искаше и не спираше да говори за теб, как си се ядосвал, че е закъснявала, как си и направил подарък, как си я попитал дали искате да живеете заедно. Знам, че са лични неща, но беше толкова развълнувана и трябваше да го сподели с някого.
Той само се засмя и се приближи, подавайки ми ръката си.
- Ти си добър приятел за нея.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
