Chapter 85 - Soul

10.7K 550 167
                                    

С прости думи ... това е последната глава.

Препоръчвам ви да слушате песните.

Michael Ortega - Amazing piano song

The Cinematic Orchestra - To build a home

                  

Гледна точка на Кейтлин

Не мога да повярвам, че е пред очите ми, да кажа, че ми липсваше няма да бъде разбрано, единствено туптенето на сърцето ми показва как нуждата ми се запълва и когато влязох всички се обърнаха към мен, втурвайки се, за да ме прегърнат и разпитват, но аз не бях в състояние да отговоря. Почувствах атмосферата в тази стая различна .. не трябваше ли да са щастливи, че Хари е жив?  Очите им бяха подпухнали, движенията им бяха измъчени. Исках да разбера какво ги кара да се държат така, какво кара Хари да плаче така, но за един кратък кратък момент ще остана заровена в прегръдката му, за да се облекча с присъствието му, да повярвам, че е истински, стискайки го.

Всички излязоха от стаята, но смутът не отмина. Хари подсмръкна, а аз избърсах сълзите от почервенелите му очи. Стояхме в тишина, гледайки се взаимно, опитвайки се да успокоим изригващите емоции и думите, които предстояха да бъдат изречени.

- Къде беше през цялото това време, Кейт? Ако бях изгубил и теб щях да умра.

Изведнъж той прекара притеснено ръка през косата си, след това я сложи върху бузата ми и оглеждаше лицето ми, галейки го, опитвайки се да го стопли от студенината.

- И мен?

Получих краткотраен тик в сърцето. Който малко по малко се възвръщаше, когато погледът му не се смекчи и сълзите му не спряха да текат. Но дори не се опитваше да ги спира.

- Хари ...

По думите ми разбираше, че трябваше да ми каже .. , боже. Не. Сестрата на Дилън беше в стаята. И плачеше с останалите .. държеше някаква бутилка. Кислородна бутилка в ръката си. Боже, не. Не, не, не, не.

- Не ми казвай, че е той, Х..

С навеждането на главата си Хари потвърди всичките ми предположения. Светът се завъртя пред мен за втори път през последното денонощие и всичко това ми идваше в повече. Но този път ... той държеше ръката ми здраво. Здраво, за да не се впусна в дълбините на най-мрачните си мисли. Това нямаше как да не се случи .. това момченце даваше живот в тази стая. Това момченце даде надежда на всички нас и ни помогна да преодолеем част от негативното си настройване.

Dependent on you #WattysBulgaria2015Where stories live. Discover now