Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 60 - Proctectiveness

Ellie Goulding - Outside

Feder - Goodbye

Гледна точка на Хари

Още щом се събуди това момиче започна да прави планове за целия ден. Не е ли чувала, че нищо не се случва по план? Ще я оставя да си живее в заблудата. Беше под душа от може би половин час, когато телефонът и звънна и видях, че имаше няколко пропуснати от баба и, но не беше тя. Беше .. простата и приятелка, която се падна да е със Зейн. Имах намерение да завра телефона в шкафа и да не я отразявам, но тя не спря да звъни. Какво толкова и звъни рано сутринта, случайно да не са направили бебе със Зейн? Пхахаха, трябва да чукам на дърво, горкият той. Вдигнах и мълчах, готов да я отрежа с няколко думи.

- О, Кейт, не исках да ти звъня толкова късно снощи, съжалявам, ако съм те събудила, но имам огромна новина и не мога да чакам да се прибереш, за да ти кажа.

Беше толкова .. превъзбудена. Звучеше като луда фенка в момента, в който вижда идола си и едва не се разкрещя от вълнение. Щях да и кажа да се поуспокои малко, но ще се правя на Кейтлин, нека видим какво е измъдрила. Беше ми ужасно смешно да си сниша гласа и да звуча като пълен гей.

- Кажи ми.

Не вярвам Кейтлин да реагира точно така на думите и, но в момента Лола е в прекален екстаз, за да мисли. Тя попринцип не мисли де, но това е отделен въпрос.

- Кейт! Зейн ми предложи да се оженим! О, боже мой, не мога да повярвам, това е най-прекр..

- Зейн какво?!

Гласът ми не само че си стана моят, но и се втвърди 8297198 пъти. Зейн току-що си го е наврял много много много много яко. Как изобщо му хрумва да предложи на Лола?!

- Хари?

Кейтлин тъкмо излизаше от банята и ако не беше тази ужасяваща новина щях да си мисля само как капките вода капеха по мокрото и     тяло, което се показваше от кърпата.

- С кого говориш?

Тя се приближи и си взе телефона.

- Ще побъркам този глупак.

Оставих и телефона, за да може Лола да си се радва на свобода как го е завъртяла. Какво не и харесвам толкова, не знам, просто ми е антипатична. Единственото, в което я бива, е да кара Зейн да се усмихва, тя го прави щастлив, по дяволите. Просто не мога да осъзная, помня, когато бяхме малки деца, кога стигна времето, в което трябва да се жени ? Кога дойде моментът, в който детството е една малка част от живота ти, един спомен, далеч във времето.